Александър Белтов
Кутията на шута

На живота сцената пред теб е
в една история с кутия празна
движена от чувства най-човешки
алчност
его
суета
и макар
необикновена
смешна
и трагична
тя съвсем не е епична

Но когато

гмурнал се дълбоко в своята душа
незнаещ страх
презиращ болка
защото с болка всеки е заченат
и види там
лице на звяра
не ще пропусне таз поквара
скършил нея на мига
превърнал делото си в своя вяра

тогава

знайно е от памтивека
с искра не се гори човека
но
с искрица честност породена от сърцето
от злото ражда се доброто.

Човек!