Аз не мога да си представя съвършено художествено произведение, което не отзвучава в душата на човека като музика. Дори мисля, че всяко такова произведениг се ражда из музика. Чувството, което туря душата в движение, се преживява най-напред с неговите музикални елементи — основна линия, повече или по-малко сложна, ритъм, темпо. После идват образи, подробности, работа над композиция, но през всичкото време се държи връзка с чувството, с неговата основна линия, с ритъма, темпото му.
В композицията понякога имаме връщане към един и същ момент и движение, което се повтаря по един и същ начин. Тя прилича често на някакъв орнамент със свой ритъм, със своя музика. Спомням си, в Букурещ ходех в едно кафене, където свиреше много добър струнен оркестър. Обичах да слушам тоя оркестър и много работи от „Старопланински легенди“ съм композирал там под влияние на тая музика. Мислех ги и ги работех като илюстрации на различни музикални пиеси. Инджето например — помня как един ден свиреха нещо, което ми внуши да се качи той на коня и да замине… Искам да кажа до какви подробности в композицията отиваше внушението на музиката.
Информация за автора
Йордан Стефанов Йовков (остаряло: Юрдан Йовков) (9 ноември 1880 — 15 октомври 1937) е български писател, класик на българската литература. Йовков има трайно присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Съдържание
Балкан — стр. 9
Българка — стр. 28
Белият ескадрон — стр. 34
В строя — стр. 40
Ески Арап — стр. 46
Край Места — стр. 52
Случайни гости — стр. 57
Чудният — стр. 71
Паметният ден — стр. 83
Отвъд — стр. 90
Първата победа — стр. 105
Кайпа — стр. 122
Мустафа Ачи — стр. 134
Триумф — стр. 141
Белите рози — стр. 147
Другар — стр. 156
ЛЕТОПИС (1912—1918)
Безотечественици — стр. 164
Те победиха — стр. 169
На старата граница — стр. 175
Един спомен — стр. 181
Отвъд границата — стр. 188
Добрич — стр. 192
Могилите — стр. 196
В Кубадин — стр. 200
Слава българска — стр. 205
Добруджа някога — стр. 209
Една вечер — стр. 213
Последна радост — стр. 218
Земляци — стр. 272
