Йордан Стефанов Йовков (остаряло: Юрдан Йовков) (9 ноември 1880 — 15 октомври 1937) е български писател, класик на българската литература. Йовков има трайно присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Съдържание
Вечери в Антимовския хан
Дрямката на Калмука — стр. 7
Баща и син — стр. 20
Частният учител — стр. 27
Врагове — стр. 42
Една торба барут — стр. 48
Среща — стр. 59
Шепа пепел — стр. 65
По жицата — стр. 69
Два врага — стр. 74
Албена — стр. 80
Сенебирските братя — стр. 85
Грехът на Иван Белин — стр. 92
Измама — стр. 103
Имане — стр. 109
Друг свят — стр. 114
Другоселец — стр. 120
Ако можеха да говорят
Всеки с името си — стр. 243
Сватбата на Василена — стр. 248
Борба до смърт — стр. 253
Скитник — стр. 258
Един срещу трима — стр. 264
По-малката сестра — стр. 270
Гълъбът на прозореца — стр. 276
Младите господари — стр. 282
Вълчицата — стр. 287
Шутият вол — стр. 293
Василена и господарят — стр. 299
Бялата алаша — стр. 305
Нощен гост — стр. 310
Едно време — стр. 316
При своите си — стр. 326
Дивачка — стр. 331
Лов с хрътки — стр. 336
Виелица — стр. 342
Нов огън — стр. 348
Сутрин при изгрев слънце — стр. 354
Първескиня — стр. 359
Последна среща — стр. 364
