Една О'Брайън
Езически край

Голяма група жени-романистки се наложи в английската литература през последните двадесет години, Дорис Лесинг, Айрис Мърдок, Мюрел Спарк, Маргарет Драбъл, Една О’Брайън. В първите си романи, издадени през 60-те години, Една О’Брайън (1932) рисува със сензационна острота женските сексуални приключения, в стремежа си да намери и утвърди нов тип героиня: жената — независима личност, бореща се за равноправие както в обществените, така и в интимните си отношения.
В „Езически край“, едно от последните й произведения, отсъствува преднамерената, шокираща грубост на по-ранните й книги. Този роман представя една реконструкция на детството. Специфичната техника, на места напомняща „поток на съзнанието“, всъщност е връщане към по-стари форми, тя е формален израз на „пречистването“ на героинята в спомена, изградено антиромантично, но и много поетично на места, със свеж ирландски хумор, силен и колоритен език.