Ваня Щерева
Стъклен дом • сезон 2

Отвън, в приемната всички се чувстваха като в болничен коридор. Сякаш чакат да излезе докторът и да им каже новината. Сякаш светът се беше завъртял и ги бе отпратил в онази болница, пет месеца по-рано, когато един доктор им каза: „Направихме всичко възможно…“ Сега отново чакаха да разберат какво ще стане с Димитър. А Камен правеше всичко възможно. В кабинета. Да спаси живота на… себе си и Боряна. Това беше среща между двама бивши и настоящи собственици. Собственици на един мол и на едно женско сърце.

Още десет смърти би понесъл по-лесно. В още десет смърти би казал финални думи. Сега нямаше какво да каже. Един призрак премина през приемната. Без да погледне никого. Остави смут след себе си. И тишина. Само един къс звук, повторен три пъти в ритъм, наруши тази тишина. Ставрев плюеше в пазвата си. Трябваше да слуша повече Ваня. И нейната интуиция.

А Боряна трябваше да слуша себе си. Вина и любов, като две сиамски близначки дърпаха косата й от двете страни. Камен искаше от нея да реши. Сега. Боряна се колебаеше. С този избор нямаше как да се справи.

Ако думите на Боряна „С теб съм“ преди няколко часа завършваха с многоточие, зад сегашното „Оставам с него“ стоеше категорична удивителна. Даже три.

Много й се щеше на Елена бабата да развие алергия към въздух, та да се задуши и да се пренесе в ада, където й е мястото. Такава вероятност обаче нямаше, затова щеше да се наложи да я търпи до Апокалипсиса. И тогава, вероятно, майка му на Христо щеше да е Четвъртият конник — до Глад, Чума и Война щеше да язди Магдалена.