Саматари
Промени
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Подзаглавие | Пътешествие из поречието на Амазонка и Ориноко |
|
Преводач | Божан Христов |
|
Език, от който е преведено | италиански |
|
Други автори | Божан Христов (предговор) |
|
Формат | 1/16 59×84 |
|
Подвързия | мека |
твърда |
Теми | Латинска Америка |
|
Номер | 91 |
|
Литературна група | IV |
|
Тип | пътепис |
|
Националност | италианска |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | Alfonso Vinci Samatari (Orinoco - Amazoni) "Leonardo da Vinci" Editrice - Bari 1956 |
|
Анотация | … нещо в храстите отпреде ми шавна. Мярнаха ми се индианци, които за миг ми се сториха, че са от нашите и се връщат от гората. Но неочаквано страх сви стомаха ми. Без да се помръдна в хамака, можах да си дам сметка, че всичките ни хора, бяха на мястото си; оттам идваха други, които не говореха и не вдигаха шум. Семпроний, който бе най-близо до мен, гледаше тъпо в огъня. Показа се малдеж с необикновено телосложение и отмести един клон с лъка си, на който бе опъната стрела, готова да полети всеки миг. В него нямаше нищо необикновено освен една особеност, която отначало не ми направи впечатление, но в напрегнатата тишина звучеше като фалшива нота. Много по-късно успях да си спомня, че тая особеност беше белезникавата кал, която покриваше тялото на младежа, сякаш излизаше от глинен калъп. Зад него, в полумрака, който вече се бе промъкнал в по-ниските части на гората, се мярнаха други три-четири фигури, които прикривайки се продължаваха бавно да напредват. Като че ли стрелата бе насочена към мен, но в това не бях сигурен, защото индианецът напредваше бавно. Накрая спря на няколко крачки от огъня. Продължаваше да е тихо и аз се питах какво ли правят другите, които не можех да видя, тъй като погледът ми беше втренчен в червения връх на стрелата. И пушката беше извън погледа ми, но впрочем за нея в онзи момент въобще не се сещах, понеже единствено бях зает с грижата да си наложа такъв израз на лицето, който да убеди насрещния да свали застрашаващата ме стрела. По едно време, в миговете на вцепенение, които ни се сториха цяла вечност, успях да зърна с края на окото си, че от дясната ми страна имаше някой, който се спотайваше с насочена стрела… |
|
Съдържание | За автора и неговата книга (предговор от Божан Христов) — стр. 5 „Саматари“ — стр. 7 |
|
Има само сканове | 1 |
|
Записът е непълен | 1 |
|
Печат | ДПК „Димитър Благоев“ — София |
|
Дадена за набор/печат | 11.VIII.1971 г. |
|
Подписана за печат | 20.X.1971 г. |
|
Излязла от печат | 20.XII.1971 г. |
|
Печатни коли | 13,00 |
|
Издателски коли | 10,75 |
|
Поредност на изданието | първо |
|
Код / Тематичен номер | 2437 |
|
Поръчка | 934 |
|
Цена | 1,00 лв. |
|
Редактор | Светозар Златаров (външен редактор) |
|
Редактор на издателството | Лиляна Бойкикева |
|
Художествен редактор | Георги Недялков |
|
Технически редактор | Гергина Григорова |
|
Художник | Иван Стоилов |
|
Коректор | Райна Иванова |