Георги Караславов
Уличници

Георги Славов Караславов (12 януари 1904 — 26 януари 1980) е български писател, белетрист и драматург, академик.
Още в първите си творби писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма — характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба — епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952 — 1975). Тя е панорама на живота на българите от Първата световна война до 60-те години на ХХ век.
С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина — издадени са повече от 100 негови книги. Романите „Снаха“, „Татул“, „Селкор“ и „Танго“ са екранизирани.
Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет.