Сюзан Пру
Терасата на Бернардини

През 1966 година Сюзан Пру публикува първия си роман „Патафари“, който веднага привлича вниманието на читатели и критика. Скоро след това излизат две нови нейни повести — „Госпожиците под абаносовите дървета“ и „Жълто лято“. Успехът на първите и творби й дава сякаш тласък и все нови и нови идеи за следващи произведения. През 1971 пише романа „Злобно птичките“ (за който получава през 1972 наградата „Каз“), а следващата година публикува „Град в морето“. Но истинска популярност Сюзан Пру добива с романа „Терасата на Бернардини“ (1973), за който е наградена с „Рьонодо“. Следват — „Жените на дъжда“, „Магазинчето“, „Огледалото на Едме“, „Бързият влак Париж-Вентимил“, „Неделите“, „Жан през зимата“ и неотдавна излезлият „Поляна с нарциси“.
Всяко нейно заглавие е ново утвърждаване на един едновременно оригинален и стабилен талант. Читателят е привлечен от тънкото изкуство на Сюзан Пру да изгражда атмосфери, заземени обаче чрез суровата, понякога жестока истинност на някои персонажи; той е развълнуван и заразен от емоционалната наситеност, съдържаща се в разказаните факти, на пръв поглед банални, но в същност многопластови в значенията си. Сюзан Пру умее да държи в напрежение, да събужда съпричастие към разказа и героите и със своето майсторство се нарежда между най-интересните белетристи на съвременната френска литература.