Рей Бредбъри
451 градуса по Фаренхайт

„Огнехвъргачката изплези огромен огнен език, който облиза книгите и ги залепи в стената. Монтег влезе в спалнята, стреля два пъти и леглата подскочиха във въздуха със силен съскащ шепот на горене, с повече жар, страст и блясък, отколкото той бе предполагал, че се крие в тях. Той изгори стените на спалнята, тоалетката, столовете и масите, а в трапезарията — сребърните и пластмасовите сервизи, защото искаше да промени всичко, всичко, което показваше, че той е живял тук в този пуст дом с една чужда жена, която още утре щеше да го забрави, която си беше отишла и вече сигурно съвсем го бе забравила, слушайки как звуците на радио раковината й се вливат, вливат, вливат в нея, докато се носеше сама през града. Стана му приятно да опожарява както по-рано; имаше чувството, че самият той избликва заедно с огъня, сграбчва, къса, раздира на парчета и заедно с пламъка премахва този без¬смислен проблем. След като не можеше да се намери разрешение на проблема, сега вече нямаше и проблем. Огънят е най-доброто разрешение на всичко.
— Монтег, книгите!
Книгите подскачаха и танцуваха като опечени птици; по крилата им пламтяха червени и жълти пера.“

Книгата „451 градуса по Фаренхайт“ е публикувана през 1953 г. За заглавието й е използвана температурата, при която хартията се запалва — 451 градуса по Фаренхайт, или 233 градуса по Целзий.
В книгата Бредбъри ни описва апокалиптично общество, в което книгите и четящите ги са преследвани от закона. Причините за това са много — телевизията с опростената си комуникация е окупирала цялото пространство; никой не иска да се главоболи с истинската литература; тоталитарните управляващи искат да контролират народа си и да правят с него каквото си пожелаят. Но печатното слово им пречи да промиват мозъците. Затова книгите страдат толкова много — често ги горят, унищожават или затварят в секретните отдели. Да си спомним за нацистка Германия или за закритите отдели в социалистическите библиотеки.
За да решат този проблем в обществото, описано в „451 градуса по Фаренхайт“, управляващите въвеждат нов тип пожарна команда. Нейната цел е не да гаси пожари, а да гори книги. Главният герой — пожарникарят Монтег, се преобразява под влияние на романите, които чете тайно. Той успява да открие верния път и от палач на книгите става техен ангел пазител. Монтег бяга от официалното общество и се присъединява към група хора, чиято задача е да запазват книгите, като ги запаметяват.
Неговата жена Милдрид е безнадеждна — типичен представител на най-лошото от масовата култура. Тя е стряскащо доказателство в какво могат да ни превърнат политиците и телевизията, ако не умеем и не искаме да мислим.