Христо Пощаков
Дежурство на Титан

Космосът е препълнен със свръхцивилизации…

Настръхнал от нерви, Марк стисна оръжието и се затича към стаята му. Краткият импулс на деструктура превърна ключалката в разплавена дупка, ритна вратата и нахлу вътре. Свит в ъгъла, приятелят му се гърчеше в неестествена поза. Приличаше на восъчна кукла, чието лице губеше очертанията си. Ужасяващо бързо, то се превръщаше в кафява каша, която се стичаше по дрехите му. Те се свлякоха на пода, от тях се измъкнаха снопове белезникави, фини като паяжина нишки. Приеха кълбообразна форма и запулси-раха във въздуха. Вцепенен от странна хипноза, Марк в просъница вдигна оръжието и стреля в тях. Лъчът прониза неясното образувание и без да му причини видима повреда се впи в стената. Няколко нишки се отделиха от пулсиращата маса и се насочиха към главата му. Заля го мътна вълна на чуждо отчаяние.