Ерик-Еманюел Шмит
(Не)възможният Адолф

Трудно е да се повярва, че преди да започне Втората световна война и да превземе половин Европа, като нанесе чудовищни поражения на много държави, Адолф Хитлер е бил художник любител, рисувал е цветя и поляни. Той дори е кандидатствал в Академията за изящни изкуства във Виена, но на два пъти е бил отхвърлян. След войната картините на Хитлер са били иззети от американските военни, а много от творбите са били разпродадени за десетки хиляди долари. Част от творенията на диктатора са в неизвестност и до днес.

Ерик-Еманюел Шмит взривява правилата на жанра и описва ред по ред истинския живот на Хитлер паралелно с измислената му съдба (тази на Адолф Х.). Всички герои са съществували наистина. „Целта на играта — твърди Шмит — е да покажа, че човек не се ражда чудовище, а става такъв. От един и същи ствол в крайна сметка може се родят две напълно различни индивиудалности.“

Артистът умее да прави мед от всичко, дори от болката. Като всетърсещ, той може да си остане свестен човек или да се превърне в чудовище, което страда и кара другите да страдат, за облага на своето изкуство.

Войната вече не е война по човешка мярка — продължи Адолф. — Това е война на метал, газ и стомана, война на химици и стоманолеяри, война на индустриалци, в които ние, мизерни купчини плът,, служим не да се бием, а да доказваме, че стоката им убива добре.

Масата — дори да е съставена от мъже — е женска по същността си и обещаеха ли й съпруг, това я докарва до висините на възторга.

Единствената разлика с творчеството на Вагнер: нямаше женска роля. Хитлер не приемаше да дели звездната слава. Животът му беше мъжка опера. Германия беше мъжка приказка.

Искам да разбера. Да разбера, не за да оправдая, да разбера, не за да спра да обвинявам. Да разбера, за да страдам по-малко. Злото е загадка по-дълбока, отколкото доброто, защото в доброто има светлина, динамика, утвърждаване на живота. Как може човек да избере мрака?