Николай Хайтов
Асеновград в миналото

Автор
Николай Хайтов
Заглавие
Асеновград в миналото
Тип
очерк, документалистика
Националност
Българска
Език
български
Поредност на изданието
второ
Категория
История
Жанр
Исторически очерк

Редактор
София Яневска
Художник
Коста Форев
Художник на илюстрациите
Коста Форев
Художествен редактор
Веселин Христов
Технически редактор
Бонка Лукова
Коректор
Донка Симеонова, Стоянка Кръстева, Жанета Желязкова

Издател
Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя
Пловдив
Година на издаване
1983
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“
Други полета
c/o Jusautor, Sofia

Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
26. XI. 1982 г.
Излязла от печат
30. V. 1983 г.
Печатни коли
29,00
Издателски коли
27,00
УИК
23,14
Формат
60/84/16
Код / Тематичен номер
07 9536272511 / 5605-219-83
Номер
Б-3
Издателски №
1999
Брой страници
440
Тираж
12 000
Подвързия
твърда
Цена
2,87 лв
С илюстрации
да

ISBN
Няма
УДК
941Б-2

Анотация
СТАНИМАКА — СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩЕ
Първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград — Станимака, е
Уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ,
главно командуващ западните войски на Ви­ зантийската империя и управител на
Пловдивската об­ ласт — Григор Бакуриани.
Името „Станимака“ е споменато в глава II на Устава, където се изброяват владенията,
които Бакуриани пода­ рява на манастира:
"Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с бла­ гочестивите хрисовули като
бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които,
бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хри­ совули. От тях първият и
главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема
и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно
с полските имения, спадащи към нея, т. е. местността, наречена Янова, в която сега
бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролонг, местността Добростан,
местността Вурсей, местността Лалкова заедно с т. н. Аврова.
Всички тези места (се даряват) с гореспоменатата крепост и с цялата им околност
и определено землище; със старите им граници и всички привилегии и доходи съобразно
със съдържанието на предишното очертание на границите им.
Освен това дадох и разположеното в съседство с. тях село, наречено Станимака,
заедно с построените там две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и
местността, наречена „Св. Варвара“, съседна на Пренеци, със скитовете й „Св. Никола“,
„Св. Илия“, „Св. Георги“, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги“, който е долу,
близо до селото.

--------------------
Григорий Бакуриани произхождал от подвластните на Византия грузински територии — издънка от стар княжески род.
При възцаряването на византийския император Алекси Комнин (1081— 1118 г.) Григорий заедно с брата си Апасия го подкрепили и благода­ рение на тази помощ той успял да седне на императорския трон.
Благодарен за тия безценни услуги, новият император не за­ къснял да се отплати на двамата братя: Апасия бил назначен на висока служба, а Григорий направил бляскава и бърза кариера отначало като военачалник на Каре при Ерзерум, след
това като управител на Смолянската област в Южните Родопи, на Филипополската тема и най-сетне като велик доместик на Запад, магистър (главнокоман­ дуващ) на европейските войски на Византия. Заедно с това Гри­ горий получил обширни феодални владения във Филипополската тема, в Мисонополско, в Серско, едно от най-високите дворцови отличия — „севаст“, и много други почести. Но Бакуриани е искал освен това да си обезпечи „блаженствата на отвъдното царство“ и затова през 1083 г. изгражда Бачковския манастир „Света Богородица Петричка“ нива, наречена „Янова“, до границата на крепостта и селото Петрич, край буйна планинска река (Асеница) и го надарява с об­ ширни и богати владения от своите собствени феодални земи.
Бакуриани не е имал обаче възможност дълго да се радва на „богоугодното“ си дело. В едно сражение с печенегите през 1085 г. при Белятово той се блъска в едно дърво и пада мъртъв. Тъй умира прославеният в битките мъж, основателят на Бачковския манастир, чието дело е от особено значение за прерастването на „селото, наре­ чено Стенимахос“, в град Станимака.
Съдържание
Част I. Асеновград до освобождението
Местоположение / 7
По следите на старите обитатели / 13
Станимака — средновековно селище / 36
Градът под робство / 78
Години на смут и разруха / 117
Градът се възражда / 142
Из околностите на Асеновград / 219

Част II. Зад контурите на историята. Стопански и етнографски облик на града в миналото
Поминъци / 247
Из станимашкия бит и душевност / 280
Физиономия на града / 337

Приложения. Използвана литература / 433
Бележки
Книгата е с красива цветна обложка
1. издание от 1965 г. — изд. „Наука и изкуство“

Въведено от
dao
Създадено на
Обновено на

Източници
Сканиране: dao, 2017
Промени
...

Други корици

Сканирани страници