Любомир Петров, Евгени Йорданов, Снежана Узунова, Николай Джелепов
Българска национална кухня

Автор
Любомир Петров, Евгени Йорданов, Снежана Узунова, Николай Джелепов
Заглавие
Българска национална кухня
Националност
българска.
Език
български
Поредност на изданието
Издание първо
Категория
Кулинария
Жанр
Българска кухня

Редактор
Георги Георгиев Стоянов, Надежда Иванова Чипилска
Консултант
Иваничка Петрова Георгиева, Лилия Василева Радева
Художник
Румен Ракшиев
Художествен редактор
Михаил Макариев
Технически редактор
Катерина Вандова
Рецензент
Митана Димитрова Маркова - Стоянова, д-р Хелда Христова Боева, инж. Мила Петрова Попова
Коректор
Антоанета Николова, Ливияна Йотова

Издател
Държавно издателство „Земиздат“ — София,
Град на издателя
София
Година на издаване
1983
Адрес на издателя
бул „Ленин“ 47
Печатница
ДП „Димитър Благоев“ — София

Литературна група
II1-1
Дадена за набор/печат
19. VII. 1982 г.
Подписана за печат
25. XII. 1982 г.
Излязла от печат
31. III. 1983 г.
Печатни коли
18,50+4,50
Издателски коли
23,98+5,83
УИК
27,48+ 7,3
Формат
70/100/16
Код / Тематичен номер
05 9533446537 4487-1-83
Поръчка
91/81
Брой страници
296
Тираж
100 000+100
Подвързия
твърди
Цена
4,70 лв
С илюстрации
да


Анотация
Храненето е основа на човешкото здраве. Едновременно с това то е важна съставка на бита.
Храната, облеклото и жилището дават облика на битовата култура, която исторически е търпяла промени. Но ако музеите (етнографски, археологически, исторически) са запазили за поколенията стари образци на облекло, оръдия на труда, жилищна подредба, цели къщи или „села-музеи“, за храната на нашите предци ние можем да съдим само по рецептите и описанията на грижливи събирачи на фолклорни ценности.
В XX век — века на научно-техническата революция — съществена и много бърза промяна наред с другите страни на бита търпи и храната. Силно се разви хранителната промишленост. Списъкът на хранителните продукти непрекъснато се обогатява. Разкриват се нови източници за тяхното получаване. Учените обърнаха поглед към богатствата на моретата и океаните, към химичния синтез на нови храни, към използуването на нефтопродуктите и рибените кости за храна на човека. Едновременно с това трябва да се отбележи, че както в развитите капиталистически, така и в социалистическите страни хората днес почти ежедневно се прехранват. При все по-намаляващия разход на енергия от човешкия организъм (поради механизация и автоматизация на труда и бита) поеманата храна обикновено надхвърля нуждите му. Това важи преди всичко за възрастните, чиито потребности от белтъци, мазнини и въглехидрати постепенно с напредване на възрастта се понижават поради намаляване на основната обмяна. По-съществената причина за преяждането обаче е социално-икономическа. Нашите съвременници живеят при условия на „изобилно хранене“, тъй като доходите на хората значително надхвърлят средствата, необходими за съществуване, и, от друга страна, на пазара могат да се намерят в изоби¬лие разнообразни продукти, осигурени от високопроизводителното селско стопанство. В страните с висок стандарт се консумират големи количества животински белтъчини и мазнини под формата на месо, месни продукти, мляко и млечни продукти. Широкото потребление на високорафинирани брашна и захар замести обемните въглехидрати, приемани векове наред като цели зърна, грудки, свежи плодове и зеленчуци. Наблюденията на лекарите през последните десетилетия все по-убедително разкриват безспорната връзка и взаимна зависимост между начина на хранене, заболеваемостта и причините за смъртност в развитите страни. Учените поставят под въпрос целесъобразността и ползата от изобилното хранене. Освен към други фактори все повече упреци се отправят към злоупотребата с въглехидрати и мазнини.
Бележки
Фотографи
Явор Петров,
Димо Димов,
Ирена Димова,
Атанас Узунов

Езиков редактор
Люба Димитрова

Монтажист
Марияна Григорова

Въведено от
dao
Създадено на
Обновено на

Източници
Сканиране: dao 2017
...

Сканирани страници