Фредерик Бегбеде
Един френски роман

Промени

Художествена литература

Френският писател Фредерик Бегбеде (роден 1965 г.) е добре известен в България със своите десетина скандални романа, сред които „Почивка в кома“ и „Помощ, простете“ (ИК „Колибри“, 2010, 2013), както и с великолепното си есе за любимите книги „Първа равносметка след апокалипсиса“ (ИК „Колибри“, 2013). Бегбеде е носител на наградата „Ентералие“ за „Прозорци към света“ (2003) и на наградата „Рьонодо“ за "Един френски роман (2009).
Потвърждавайки репутацията си на бунтар и купонджия, в „Един френски роман“ Бегбеде взема повод от двата дни, прекарани в ареста заради смъркане на кокаин на улицата, за да разкаже по твърде своеобразен и завладяващ начин живота си, животът на своите деди и родители — и по подразбиране, живота на Франция през миналото и част от сегашното столетие. Тръгвайки по следите на изгубеното си детство, писателят създава автобиографично четиво, в което съвремие и минало се смесват по едновременно ироничен и затрогващ начин.

Фредерик Бегбеде:
Това е историята на една Ема Бовари на седемдесетте, възпроизвела по време на развода си мълчанието на предишното поколение за бедите, причинени от двете войни.
Това е историята на един мъж, превърнал се в бонвиван, за да си отмъсти, че е бил изоставен, на един баща станал циничен, понеже сърцето му е било разбито.
Това е историята на един по-голям брат, направил всичко да не прилича на родителите си, и на един по-малък брат, направил всичко да не прилича на големия си брат.
Това е историята на едно меланхолично дете, отраснало в самоубила се страна, отгледано от потиснати от провала на брака си родители.
Това е историята на една страна, която успя да загуби две войни, като твърдеше, че ги е спечелила, а после да загуби и своята колониална империя, като се правеше, че значението й с нищо не се е променило.
Такъв е животът, който живях: един френски роман.

Мишел Уелбек:
Без никакво съмнение най-голямото достойнство на тази книга е нейната честност. Когато е честна до такава степен, една книга може дори просто по невнимание да доведе до истински разкрития за човешката природа — в това отношение литературата води науката с няколко дължини.

10

10.03.2014

ул. „Иван Вазов“ №36

Пролог…7
1. С подрязани криле…9
2. Изчезналата благодат…12
3. Автофлашбек…16
4. Гласни, съгласни…21
5. Фрагменти от ареста…25
6. Гетари, 1972…29
7. Естественият ад…33
8. Първичното гребло …38
9. Един френски роман…43
10. Със семейство…53
11. Край на царуването…58
12. Преди да станат мои родители, те били съседи…64
13. Разкрития за семейство Ламбер…76
14. Проблеми с разпита…87
15. Афективен захлас…100
16. Отлетели дни в Ньойи…106
17. Клаустрофобична глава…119
18. Развод по френски…127
19. „Не-А“-тата на Вам Вогт и „А“-то на Фред…133
20. Госпожа Ратсл рисува…146
21. Забравеният пръст…150
22. Завръщане в Гетари…153
23. Улица „Метр-Албер“…156
24. Аудиокасетите…164
25. Детето проявител…168
26. Научно отклонение…177
27. Пресичането на Париж…179
28. Брат на предишния…190
29. Може да се живее и по-добре…202
30. Презадоволените деца…206
31. Етапното отделение…212
32. Илюзии и лъжи…218
33. Лъжовната истина…224
34. Вторият баща…229
35. Край на амнезията…237
36. Денят, в който разбих сърцето на майка ми…241
37. Завещано от родителите…247
38. Френската мечта…251
39. Митомани…253
40. Освобождение…255
41. Ню Йорк, 1981 или 1982…260
42. Равносметка…266
43. „А“-то на Атлантида…269
Епилог…272

XXI век; Контракултура; Ирония; Постмодернизъм; Четиво само за възрастни; Хумор; Черен хумор

Интелектуален (експериментален) роман; Постмодерен роман

···················· Съвременни романи и повести