Умберто Еко
Името на розата

Автор
Умберто Еко
Заглавие
Името на розата
Издателска поредица
Златна колекция XX век №1
Тип
роман
Език
български
Категория
Исторически романи и повести

Преводач
Никола Иванов
Година на превод
1985
Оформление на корица
La Repubblica-Italia

Издател
Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.
Град на издателя
София
Година на издаване
2005
Печатница
CPI Group

Носител
хартия
Брой страници
480
Подвързия
твърда

УДК
850-31

Анотация
„— Вижте какво, брате Уилям — поясни абатът, — за да извършат огромното свето дело, богатство на тези зидове — и посочи Зданието, което се виждаше през прозорците на килията и се извисяваше над манастирската църква, — предани люде са работили в продължение на векове, спазвайки строги правила. Библиотеката е била създадена по план, останал неведом за всички в течение на вековете, и на никой от монасите не е съдено да го знае. В тайната е бил посвещаван единствено библиотекарят, и то от своя предшественик, и докато е жив, я предава на своя помощник, така че смъртта да не го изненада и да лиши братството от това знание. Но устата и на двамата са запечатани с печата на тайната. Единствен библиотекарят освен правото да знае има право да се движи из лабиринта на книгите, единствен той знае откъде да ги вземе и къде да ги постави отново, единствен той отговаря за тях. Останалите монаси работят в скриптория и могат да се запознаят със списъка на книгите в библиотеката. Но един списък от заглавия често ни казва твърде малко неща, единствен библиотекарят знае — по мястото, където е поставен даден том, от това доколко е достъпен — какви тайни, истини или лъжи съдържа дадена книга. Единствен той решава как, кога и дали изобщо да го даде на монаха, който го поиска, понякога, след като се посъветва с мен. Защото не всички истини трябва да бъдат чути от всички, не всички лъжи могат да бъдат признати за лъжи от една благочестива душа, а и монасите в края на краищата са в скриптория, за да извършат определена работа, за която трябва да прочетат точно определени, а не други книги, и да не се поддават на всяко обхванало ги неразумно любопитство — било поради слабост на ума, било поради надменност, било поради внушение на нечестивия.“
Информация за автора
Още първият опит на прочутия италиански професор по семиотика Умберто Еко да напише роман се превръща в бестселър. „Името на розата“ (1980 г.), за който авторът се надява да има тридесетина хиляди читатели, досега е продаден в близо десет милиона екземпляра! Така Еко става най-успешният начинаещ литератор на всички времена. „Написах романа, защото имах такова желание. Смятам, че това е достатъчна причина човек да започне да пише. Човек по природа е животно-разказвач. Започнах да пиша през март 1978 г., подтикнат от една идея в зародиш. Прииска ми се да отровя някой монах. Сигурен съм, че роман може да се роди от подобна идея“. Така Еко описва зачеването на творбата си. Но, това не е всичко. За създаването на „Името на розата“ той влага и много други умения, придобити след дългогодишно анализиране на това, което са написали други автори. Избира средновековната тема не само заради мистериозността, но и защото се занимава със Средновековието цели 50 години („за настоящето знам само от телевизионния екран, докато за Средновековието имам непосредствени познания“). Преди да започне да пише, много прецизно изгражда света от своя роман, премислено е всичко до последния най-дребен детайл. (Защо манастира, в който се развива действието, се намира в планината? За да може в романа една свиня да бъде заклана през ноември, когато в равнината е още прекалено топло!) Замисля книгата като класически криминален роман („Мисля, че хората харесват криминалетата не защото в тях има убийства… Същността е в това, че детективският роман е история, пълна с предположения…“)
И допълва: „Исках читателят да се забавлява. Поне толкова, колкото се забавлявах аз“. Би могло да се каже, че „забавлението“ е повече от успешно, защото продължава и до днес.
Умберто Еко един от водещите интелектуалци от втората половина на XX век, теоретик на постмодернизма, професор по теория на комуникациите и по семиотика, а през последните две десетилетия и голямо име в литературата, е роден през 1932 г. в малко място с велико име — Александрия, Италия.
Следва средновековна философия и литература, като специално се посвещава на личността на Тома Аквински и неговата естетика. Веднага след завършването си започва да работи като университетски преподавател, но паралелно с това се занимава и с журналистика, първо в италианската национална телевизия РАИ, където се запознава с проблематиката на масовите комуникации, а после списва хроника във в. „Еспресо“. Върха в университетската си кариера достига през 1971 г., когато става шеф на прословутата катедра по семиотика в Университета в Болоня. За издигането му до този пост спомага най-много трактатът му „Открит труд“, публикуван две години по-рано, който се превръща в един от стълбовете на постмодернизма. Чете и лекции в американски и европейски университети. Има публикувани много книги с научни изследвания и есета („Имитации и изкуственото“, „Супермен и свърхчовек“, „Война на фалшификатите“, „Апокалипсисът отложен: Перспективи“, „В търсене на съвършения език“, „Пет писма за морала“, „Мишка или плъх: Превеждане или преговаряне“), а след „Името на розата“ (по който Жан-Жак Ано снима едноименен филм с Шон Конъри в главната роля) има издадени още три романа: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът на предишния ден“ (1994) и „Баудолино“ (2000).
Рекламни коментари
Книгата се разпространява безплатно с Дневен Труд или 24 часа.
Съдържание
ЕСТЕСТВЕНО СТАВА ДУМА ЗА РЪКОПИС — 5
БЕЛЕЖКА — 10
ПРОЛОГ — 11
ДЕН ПЪРВИ — 21
Първи час. Когато пристигат под манастира и Уилям проявява голяма прозорливост — 23
Трети час. Когато Уилям води поучителен разговор с абата — 29
Шести час. Когато Адсон се любува на портала на църквата, а Уилям се среща с Убертино от Казале — 41
Около деветия час. Когато Уилям води ерудиран разговор с билкаря Северин — 64
След деветия час. Посещение в скриптория, запознанство с мнозина книжовници, преписвачи и миниатюристи, както и с един сляп старец, който очаква пришествието на Антихриста — 69
Вечерня. Когато посещават останалата част от манастира, Уилям стига до някои изводи за смъртта на Аделмо, разговаря с монаха стъклар за лещи за четене и за привиденията на тия, които прекаляват с четенето — 81
Повечерие. Когато Уилям и Адсон се радват на сърдечното гостоприемство на абата и разговарят с мрачния Хорхе — 89
ДЕН ВТОРИ — 95
Утреня. Когато краткотрайното мистично щастие бива прекъснато от едно кърваво събитие — 97
Първи час. Когато Бенций от Упсала доверява някои неща, Беренгарий от Арундел доверява други и Адсон научава какво е истинско покаяние — 104
Трети час. Когато сме свидетели на свада между грубияни, Аймаро от Алесандрия прави намеци, а Адсон размишлява върху светостта и изпражненията на нечестивия. После Уилям и Адсон се връщат в скриптория, Уилям забелязва нещо интересно, води трети разговор за допустимостта на смеха, но в края на краищата не може да огледа, където иска — 114
Шести час. Когато Бенций разказва странни неща, от които стават известни твърде непристойни явления от живота в манастира — 127
Девети час. Когато абатът заявява, че се гордее с богатствата на своя манастир, но че се бои от еретиците, а накрая Адсон започва да мисли, че е сгрешил, като е тръгнал да пътешества — 132
След вечерня. Когато, въпреки че разказът е кратък, старецът Алинардо казва твърде интересни неща за лабиринта и за начина, по който може да се влезе там — 145
Повечерие. Когато двамата влизат в Зданието, натъкват се на тайнствен посетител, намират тайно послание с магически знаци, а една току-що намерена книга — която по-нататък ще бъде търсена в още много глави — изчезва; друго, не по-малко важно събитие е открадването на скъпоценните очила на Уилям — 149
През нощта. Когато те най-после проникват в лабиринта, имат странни видения и — както се случва в лабиринтите — се загубват — 157
ДЕН ТРЕТИ — 167
От изобразителни до първия час. Когато в килията на изчезналия Беренгарий намират прогизнало в кръв парче плат. И нищо повече — 169
Трети час. Когато в скриптория Адсон размишлява за историята на своя орден и за съдбата на книгите — 170
Шести час. Когато Салваторе се доверява на Адсон; разказът му не може да бъде предаден накратко, но поражда у Адсон много тревожни размисли — 173
Девети час. Когато Уилям говори на Адсон за голямата еретическа река, за ролята на нисшите в църквата, за съмненията си по отношение на възможността да се знаят всеобщите закони и почти случайно обяснява как е разчел магическите знаци, оставени от Венанций — 181
Вечерня. Когато отново разговарят с абата; Уилям има чудесни хрумвания, за да разгадае загадката на лабиринта, и успява да го стори по най-логичен начин. Накрая ядат питка от сирене — 195
След повечерие. Когато Убертино разказва на Адсон историята на Долчино; Адсон си припомня или чете в библиотеката за други случаи, след което се среща с някаква девойка, красива и страшна като стегната за бой войска — 205
През нощта. Когато съкрушеният Адсон се изповядва пред Уилям и размишлява за ролята на жената за сътворението, но после открива трупа на мъж — 233
ДЕН ЧЕТВЪРТИ — 239
Изобразителни. Когато Уилям и Северин оглеждат трупа на Беренгарий и откриват, че езикът му е почернял — нещо необичайно за удавник. После разговарят за страшни отрови и за една отдавнашна кражба — 241
Първи час. Когато Уилям принуждава първом Салваторе, а после и ключаря да разкрият миналото си. Северин намира откраднатите очила, Никола донася новите и Уилям с шест очи отива да разчете ръкописа на Венанций — 248
Трети час. Когато Адсон се измъчва от любовни терзания; после Уилям пристига с текста на Венанций, който си остава неразгадаем и след като е дешифриран — 257
Шести час. Когато Адсон тръгва да търси трюфели и среща пристигащите минорити; те разговарят надълго и нашироко с Уилям и Убертино и от този разговор научаваме много зловещи неща за Йоан XXII — 266
Девети час. Когато пристигат кардинал Дел Поджето, Бернар Ги и другите представители на Авиньон, а после всеки се занимава с най-различни неща — 277
Вечерня. Когато Алинардо като че ли съобщава полезни сведения, а Уилям разкрива своя метод да стигне до една вероятна истина посредством поредица от очевидни грешки — 280
Повечерие. Когато Салваторе разказва за някаква чудодейна магия — 284
След повечерие. Когато посещават отново лабиринта, стигат до прага на „flnis Africae“, но не могат да влязат, защото не знаят какво означават първият и седмият от четирите; накрая Адсон отново заболява от любов, но този път по твърде ерудиран начин — 287
През нощта. Когато Салваторе попада най-позорно в ръцете на Бернар Ги, любимата на Адсон бива заловена като вещица и всички се прибират да си легнат, още по-нещастни и по-разтревожени, отколкото преди — 302
ДЕН ПЕТИ — 309
Първи час. Когато става братска дискусия за бедността на Христа — 311
Трети час. Когато Северин разказва на Уилям за някаква особена книга, а Уилям говори на пратениците за някакво особено схващане за светската власт — 323
Шести час. Когато намират убития Северин, но не успяват да намерят намерената от него книга — 331
Девети час. Когато се раздава правосъдие и оставаме с угнетяващото чувство, че никой не е прав — 341
Вечерня. Когато Убертино побягва, Бенций започва да съблюдава законите, а Уилям размишлява за различните видове похотливост, с които се е сблъскал същия ден — 360
Повечерие. Когато слушат проповед за пришествието на Антихриста, а Адсон открива мощта на собствените имена — 366
ДЕН ШЕСТИ — 375
Утреня. Когато князете сядат, а Малахий се строполява на земята — 377
Изобразителни. Когато бива избран нов ключар, но не и нов библиотекар — 381
Първи час. Когато Никола разказва много неща по време на посещението в криптата със съкровището — 384
Трети час. Когато на Адсон, докато слуша „Dies irae“, му се присънва сън, или ако щете — му се привижда видение — 391
След третия час. Когато Уилям разяснява на Адсон неговия сън — 401
Шести час. Когато бива възстановена историята на библиотекарите и излизат наяве още сведения за тайнствената книга — 404
Девети час. Когато абатът отказва да изслуша Уилям, говори за езика на скъпоценните камъни и изявява желание да бъде прекратено разследването около станалите тъжни събития — 409
Между вечерня и повечерие. Когато с няколко думи се разказва за едно продължително объркване — 418
След повечерие. Когато почти случайно Уилям открива тайната за това, как да проникнат във „finis Africae“ — 421
ДЕН СЕДМИ — 425
През нощта. Където, за да бъдат предадени накратко удивителните разкрития, за които става дума, заглавието би трябвало да е толкова дълго, колкото и главата, което пък е противно на общоприетите правила — 427
През нощта. Когато избухва пожар и поради прекомерната добродетелност силите адови надделяват — 442
ПОСЛЕДЕН ЛИСТ — 455
БЕЛЕЖКИ — 461

Въведено от
gogo_mir
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени
...

Корици 4