Батко Златко
Медената пита

Автор
Батко Златко
Заглавие
Медената пита
Националност
Българска
Език
български
Категория
Детска литература
Художник на илюстрациите
Костадин Костадинов
Технически редактор
Веселин Сеизов
Издател
„Делта Букс“
Град на издателя
София
Година на издаване
1991
Носител
хартия
Брой страници
12
Тираж
50041
Подвързия
Мека
Цена
2,95 лв.
С илюстрации
да
УДК
886.7-93-1
Информация за автора

Марин Петров Батембергски е роден в гр. Русе на 06.06.1907 г. в заможно, интелигентно семейство. Баща му е търговец на тютюн и син на личния преводач на Александър Батенберг, княз на България. Майка му е възпитаничка на Харковския лицей за благородни девици в Русия. Той е третото дете в семейството. От малък научава руски език от майка си, която му вдъхва любов към руската класика — Пушкин, Лермонтов, Толстой. Учи в немското училище в Русе. Но за да бъде по-близо до тютюневите си складове в Свиленград и Гюмюрджина, баща му премества семейството си в София. През 1927 г. Марин завършва техническото училище „Цар Борис“ в София, отдел лесовъдство и работи четири години в Западните Родопи — Батак, Девин, Чепино, като лесничей. Още като ученик прекарва ваканциите при баща си, помагайки му в работата, а едно лято придружава керван от камили с баща си из Анадола. Като много контактен и с чувство за хумор, бързо се сближава с турските деца и партньорите на баща си, от които научава турски и арабски език. Заминава за Чехия, където завършва Пражката политехника като инженер-лесовъд. През 1938 г. се завръща в България и работи като околийски лесничей в Сливен и Ихтиман (1938–1941). В Сливен подпомага ученическия оркестър като флейтист. Активно изучава английски и италиански език. През 1943 г. инж. Батембергски е мобилизиран в Несебър. Там е комендант на града и при идването на съветските войски през 1944 г. работи като преводач на съветското командване в града. В Несебър са евакуирани някои артисти от Софийската опера, те изнасят няколко представления, в които инж. Батембергски изпълнява баритоновите партии. Но неговите интереси и възможности са многостранни. От 1944 до 1947 г. той е административен директор на детския куклен театър в София, който е собственост на брат му, журналиста Кирил Батембергски. През 1948 г. е референт и ръководител на дървопреработващата индустрия към тогавашното министерство на индустрията. От 1952 г. инж. Батембергски работи в „Инжстрой“, а от 1954 г. в „Паркстрой“, като ръководи строежа на редица обекти в столицата — технически ръководител на Западния парк „Христо Смирненски“, на градината около Нардоната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на озеленяването на Конно-спортната база „Хан Аспарух“, на Киноцентъра, на Чехословашкото посолство (до паметника „Васил Левски“) и на още много други по-малки обекти. Има няколко рационализации в службата си. Започва да пише стихове още от ученическите си години. Отначало те са хумористични, свързани със съучениците му, по-късно — със състудентите и колегите му. За деца започва да пише по-късно и най-хубавите стихове посвещава на единствения си син Пламен. Негови приказни герои са Баба Меца, Гъбарко, Шишарко, доктор Га — уникални за детската литература; също мравките, пчелите, калинките, врабчетата, кълвачите, бухалите, щъркелите… „Медената пита“ и „Гъбарко“ са сред най-доброто в българската поезия за деца, запомнени от поколения заедно с прекрасните илюстрации на художника Вадим Лазаркевич — баща.

Бележки

Батко Златко е псевдоним на Марин Петров Батембергски.

Въведено от
NEVIDIMIA
Създадено на
Обновено на
Чужди рафтове

Корици 2