Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Пикник край пътя

Авторите победихме. Това беше един от редките случаи в историята на съветското книгоиздаване издателството да не иска да пусне книгата, а авторът да го застави да направи това. Познавачите смятаха, че това е невъзможно. Оказа се възможно. Осем години. Четиринайсет писма — в „големия“ и в „малкия“ ЦК. Двеста унизителни поправки в текста. Неизмеримо количество изхабени нерви за тоя, дето духа. Да, не ще и дума, авторите победиха. Но това беше пирова победа.
Борис Стругацки

„Пикник край пътя“ е най-известната и обичана творба на Аркадий и Борис Стругацки. Вечна класика, използваща фантастичното, за да се забие дълбоко в човешката душа и да ни я покаже в цялата й ужасяваща прелест. Шедьовър, вдъхновил великолепния филм „Сталкер“ на Андрей Тарковски и цяло едно поколение руски и световни фантасти.

Жив съм. Пусна ме Зоната. Пусна ме подлата. Мръсница. Жив съм. Новаците не могат да разберат това. Никой освен сталкера не може да го разбере.
И по бузите ми текат сълзи — от алкохола ли, от друго ли, не знам.

Редрик Шухарт е сталкер. Един от малцината, достатъчно смели, за да пристъпят в границите на Зоната — място, криещо аномалии, артефакти и тайни. Останка от посещение на космически пришълци.
Зоната зове сталкерите. Зове ги неизвестното, зове ги обещанието за „зеленички“ и по-добър живот.
Зоната дарява, убива, измъчва, изкушава и променя човека. Оставя дълбоки белези в душата.
Докоснете се до нея през „Пикник край пътя“.