Хектор Мало
Без дом

Автор
Хектор Мало
Заглавие
Без дом
Тип
роман
Националност
френска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Романи и повести за деца
Жанр
Класическа проза (ХIX век), Роман за деца
Теми
Европейска литература, Четиво за малки и големи

Преводач
Йордан Павлов
Език, от който е преведено
френски
Година на превод
1956 (не е указано)
Редактор
Йордан Стратиев
Художник
Борис Ангелушев
Художник на илюстрациите
Л. Зусман (взети от руското издание на „Без дом“, Москва, „Детгиз“, 1954 година)
Художествен редактор
Петър Василев
Технически редактор
Георги Русафов
Коректор
Олга Василева
Оформление на корица
Борис Ангелушев (корица и титулна)

Издател
Издателство на ЦК на ДСНМ „Народна младеж“
Град на издателя
София
Година на издаване
1956
Печатница
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София
Други полета
За средна училищна възраст.

Поправка
Последните три реда от страница 48 са отпечатани погрешно. Да не се четат.


НА ЛЮСИ МАЛО

Докато пишех тази книга, непрестанно мислех за тебе, мое дете, и името ти беше всеки миг на устните ми. „Люси ще почувствува ли това? На Люси ще й направи ли впечатление това?“ — Люси, вечно Люси. Името ти, което тъй често произнасях, трябва да бъде вписано в началото на тия страници: не зная съдбата, която им е отредена, но каквато и да е тя, те ще ми доставят удоволствие, по-ценно от всякакви успехи — задоволството при мисълта, че можеш да ги четеш — радостта да ти ги поднеса.
Xектор Мало

Носител
хартия
Дадена за набор/печат
29. VII. 1956 г.
Излязла от печат
20. IX. 1956 г.
Печатни коли
31 + 14 ст
Формат
1/16 от 59/84
Поръчка
№ 121
Брой страници
508
Тираж
40 000
Подвързия
твърда
Цена
13,40 лв.
С илюстрации
да

УДК
840-31

Анотация
„Без дом“ е разказ за живота и приключенията на момчето Реми, което не знае кои са родителите му и дълго се скита немило-недраго сред чужди хора.
С голямо майсторство са предадени странствуванията на Реми и на неговите другари — добрата мама Барберен, благородния Виталис и предания Матиа. Ярко и убедително са изобразени враговете му — жестокият Гарофоли, безчестният Дрискол и коварният Джеймс Милиган. Много внимание е отделено на животните — на маймунката Добродушко и на кучетата Капи, Долче и Зербино. Техните образи се запомнят веднага и оставят у читателя трайно впечатление. Това се отнася най-много за палето Капи.
Ако следи внимателно съдбата на Реми и пътува мислено с него из страната, читателят ще научи много за живота на френския народ, за неговите нрави и обичаи през описваната епоха.
В обществото, в което живеят Реми и неговите другари, всичко се управлява от парите. Жаждата за пари тласка хората към чудовищни престъпления. Роднинските отношения, понятието за дълг, благородството, всичко остава на заден план пред стремежа за богатство. Джеймс Милиган не се спира пред нищо, за да заграби богатството на брат си, и е готов на всичко, за да се избави от неговите наследници.
Тежка е съдбата на бедните изоставени деца, които се купуват и продават като вещи. При непоносими условия работят миньорите. Честните работници разчитат само на собствените си сили, когато ги сполети нещастие. Капиталистическото общество се отнася бездушно към хората. Съдбата на Виталис е убедителен пример за това, колко малко са били ценени тогава хората по техните истински заслуги — тя е една история за гибелта на таланта в света на парите. Прочутият някога артист и певец, загубил гласа си, е принуден да води скитнически живот и умира беден и забравен от всички.
Много примери в повестта разкриват нерадостния живот на народа във Франция по онова време и разобличават обществото, за което парите и произходът, а не действителните човешки достойнства определят съдбата на хората. При такива условия особено изпъква ролята на семейството.
И за нещастния Реми семейството не е само олицетворение на родителска любов и грижи, а и единствена опора, защита срещу превратностите на жестоката и несправедлива съдба.
Мало е внимателен наблюдател на живота, но не съумява да развие докрай засегнатата тема, да обобщи виденото, да направи необходимите изводи. Много правдиво разказани случки и вярно отбелязани факти не са правилно обяснени. Той сякаш не умее или не желае да изобличи докрай действителността, сякаш се бои от изводите на поучителната история за Реми.
У Мало има стремеж да смекчи класовите противоречия и той прехвърля техните недостатъци върху отделни „лоши хора“, а в края на книгата всички нещастия са отстранени с помощта на същите тия пари и на богатите хора, от които толкова много страдат Реми и неговите другари.
На някои места в книгата са подчертани религиозният фанатизъм и суеверието, в които тъне Франция през деветнадесети век. Миньорите се боят от духовете на рудника, не разчитат на собствените си сили и се молят на бога — надяват се той да ги избави от заления с вода рудник и да закриля техните близки. Децата също са получили такова възпитание. Малкият Матиа ще моли бога да направи сестричката му щастлива, а Реми се радва, когато Лиза намира, че той прилича на свети Йоан. Но това възпитание е напълно погрешно. Днес и децата много добре знаят, че не може и не бива да се вярва на никаква свръхестествена намеса и че човек трябва да разчита на собствените си сили и на колектива. Не бог спасява заровените живи в рудника миньори, а техните другари след дълъг, непосилен труд, а сестричката на Матиа става щастлива само благодарение на грижите на госпожа Милиган и на грижите на Реми.
Увлекателният сюжет, необикновената съдба на героите, разнообразният обществен фон и живият и непринуден език на автора правят повестта „Без дом“ класическа книга, която е приковавала и приковава вниманието на младите читатели.
Поради това и по случай петдесетгодишнината от смъртта на Хектор Мало издателство „Народна младеж“ отпечатва „Без дом“ в нов и пълен превод.
Информация за автора
Хектор Мало е роден в Ла Буй (Долна Сена) на 20 май 1830 година. Син на нотариус, той следва право в Руан, после в Париж. Но скоро изоставя правото и се отдава на литература. Започва литературната си дейност с вестникарски очерци и бележки, а после пише повести и романи за деца и възрастни, но не се отказва от журналистиката. Умира през 1907 година.
Хектор Мало е признат романист и принадлежи към реалистичната школа. На времето романите му са били известни, но вече са забравени. Сега се преиздават само три негови произведения, написани за деца: „Ромен Калбри“ (1867), „Без дом“ (1878) и „У дома“ (1893). С повестта „Без дом“ той става много известен — във Франция тя е класическо художествено четиво, по което децата изучават в училищата родния си език.
Съдържание
За Хектор Мало и книгата му „Без дом“………… 5

ПЪРВА ЧАСТ
Първа глава. На село………… 11
Втора глава. Баща ми……… 18
Трета глава. Трупата на синьор Виталис …………26
Четвърта глава. Майчина къща……. 36
Пета глава. На път……… 44
Шеста глава. Първото ми представление ………… 46
Седма глава. Уча се да чета…………52
Осма глава. През планини и долини………… 67
Девета глава. Срещам великан, обут в чизми, високи седем левги………… 70
Десета глава. Пред съда……… 78
Единадесета глава. На кораб……. 88
Дванадесета глава. Първият ми приятел…… 109
Тринадесета глава. Намерено дете…… 123
Четиринадесета глава. Сняг и вълци….. 130
Петнадесета глава. Господин Добродушко…………151
Шестнадесета глава. В Париж…………163
Седемнадесета глава. Новият господар на улица „Лурсин“ 171
Осемнадесета глава. Каменоломнята в Жантийи………… 186
Деветнадесета глава. Лиза…….. 194
Двадесета глава. Градинар…….. 206
Двадесет и първа глава. Разпръснато семейство…….. 214

ВТОРА ЧАСТ
Двадесет и втора глава. Напред……. 235
Двадесет и трета глава. Черният град….. 255
Двадесет и четвърта глава. Возач…… 267
Двадесет и пета глава. Наводнение…… 277
Двадесет и шеста глава. В забоя…… 289
Двадесет и седма глава. Спасени!…… 303
Двадесет и осма глав. Урок по музика……. 323
Двадесет и девета глава. Кравата на кралския син……. 334
Тридесета глава. Мама Барберен ……. 352
Тридесет и първа глава. Старото и новото семейство……. 366
Тридесет и втора глава. Барберен……. 376
Тридесет и трета глава. Издирвания……. 390
Тридесет и четвърта глава. Семейство Дрискол……. 405
Тридесет и пета глава. Почитай баща си и майка си……. 415
Тридесет и шеста глава. Капи — крадец……. 425
Тридесет и седма глава. Хубавите пелени са излъгали……. 430
Тридесет и осма глав. Коледни нощи……. 440
Тридесет и девета глава. Боб……. 463
Четиридесета глава. „Лебед“……. 473
Четиридесет и първа глава. Хубавите пелени са казали истината……. 482
Четиридесет и втора глава. У дома……. 492
Бележки
Интерпретацията на името Ектор Мало (на френски: Hector Malot, 1830 — 1907) при това издание на книгата е Хектор Мало.
Информацията за автора и анотацията са копирани от съответните части от въвеждащия текст на стр. 5–6.
Няма посочен автор на този уводен текст.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Hector Malot
SANS FAMILLE
Hachette Paris, 1933

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Източници
Година на превод: 1956 [1. изд. 1956] —
http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=99999&rid=1095455460&fmt=11&lani=bg

Поредност на изданието: първо — източник COBISS.
Автор — източник COBISS/Мало, Хектор; Уикипедия/Ектор Мало.
Националност — източник Уикипедия/Ектор Мало.
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии
Промени
...

Сканирани страници