Александър Дюма
Двадесет години по-късно

Промени

твърда с обложка

15.VII.1970 г.

20.XI.1970 г.

316

„Двадесет години по-късно“, втората част от трилогията на Дюма, не отстъпва на „Тримата мускетари“ като образцов приключенски роман с увлекателна и логично развиваща се интрига. Той е исторически по-верен от първата част, защото тук Дюма е принуден да отдели много по-голямо внимание на историческите събития — фрондата във Франция и гражданската война в Англия. Фрондата — борба на феодалната аристокрация в съюз с буржоазията и парижкото население против утвърждаващия се абсолютизъм — е била противоречиво и вътрешно безсилно движение: принцовете са фрондирали само за лични интереси. Писателят е предал особено сполучливо страниците, посветени на принцовете: с голям хумор и реалистична вярност изобличава техния егоизъм, взаимните им разпри и пълната готовност да предадат всеки миг съюзниците си — буржоазията и парижкото население.
Тук в романа безкористието и благородството на четиримата герои — Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян, са предадени своеобразно и по-дълбоко. Активни участници в събитията, те се издигат вътрешно над тях, защото, каквито и да са личните им цели, симпатии и антипатии, винаги действуват по нормите на някаква „общочовешка“ етика. Тъй откровеният кариерист Д’Артанян в края на краищата отстъпва на благородните подбуди, макар и да са в конфликт с личния му интерес. Тъй като представя в лицето на Атос убеден феодал и монархист, Дюма подчертава в него идеализма, рицарството като начало, което очиства етиката на Атос от елементарния класов егоизъм. И именно това „човешко начало“ осигурява на неговите герои симпатията и съчувствието на читателя и тяхната нравствена и фактическа победа над Мазарини и Ана Австрийска. На някои места историята отива на по-заден план, което се вижда особено ясно при развръзката. Разбира се, Дюма знае, че компромисът между кралския двор и фрондьорите е бил подготвен от целия ход на събитията, дори направо заявява за това, но в романа кралицата и кардиналът Мазарини са принудени на тоя компромис от победителя Д’Артанян. По тоя начин в романа благополучно завършват всички приключения и героични подвизи на великодушните, смелите и беззаветно верните един на друг герои — Атос, Портос, Арамис и Д’Артанян.

Р. дьо Ла Незиер; Петър Петров