Ерих Мария Ремарк
Обетована земя

Мотивът на гибелта, на напразните надежди на емигранта за връщане, състоянието между две култури и поведението на нежелание да се приеме реалността, че емиграцията е свързана с окончателно прекъсване нишките към родината — това са основните идеи в „Обетована земя“, от нея няма връщане назад, а надеждата се превръща в клопка, от която спасение има само в смъртта.

Честата поява на Равик от „Триумфалната арка“, както и преминаващата почти през цялото му творчество фигура на „Гам“ (свързана с Марлене Дитрих), предават ревизираната политическа позиция на автора през петдесетте и шейсетте години: войните можели и да продължат, защото споменът за тях е свързан само с авантюристичното. („Окото е изкусен измамник“).

Контрастът на емигрантската съдба с изкуството, както и търговията с произведения на изкуството на профана Реджиналд Блек, предлага същевременно възможност за вглъбяване и е още един ярък пример за новите формулировки на старата авторова позиция.

За Лудвиг Зомер Брюкселският музей, опипването на китайския бронз в тъмнината на скривалището му, изпълнява ролята на убеждение в собственото съществуване. Във фигурите като Дюран Втори авторът демонстрира съзерцателната функция на изкуството пред лицето на историческото убийство и индивидуалната преходност: изкуството като безсмислен стожер на красотата в средата на отчаяния свят, чиито цивилизаторски стойности са разрушени сред ужасите на Втората световна война, станали са противоречиви и гротескни и не могат да се възстановят.