Промени – Литургия за Илинден – Свобода Бъчварова

debora ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Подзаглавие
Житие на един четник
Формат
1/32 84/108
Теми
Екранизирано; Човек и бунт
Жанр
Исторически роман
Категория
···················· Българска историческа проза
Номер
941Б
Информация за автора
Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година[1] в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика.
В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“.
Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи, е изгубено и отделът е разпуснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс.
Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“.
Източници
- bg.wikipedia.org
Информация за автора
Печат
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София 1969
Дадена за набор/печат
30. XI. 1968
Излязла от печат
30. IV. 1969
Печатни коли
24,25
Издателски коли
18,39
Тираж
13 000
Поръчка
38
Цена
1,71
1,71 лв.
Редактор
Давид Овадия
Художествен редактор
Тончо Тончев
Технически редактор
Катя Бижева
Художник
Иван Кирков
Коректор
Мери Керанкова
debora ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Информация за автора
Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година[1] в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика.
В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“.
Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи, е изгубено и отделът е разпуснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс.
Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“.
Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.
През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Този отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“.
След разпускането на отдела Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс.

Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“.
Има само сканове
1
Записът е непълен
1