Литургия за Илинден
Промени
debora
·
| Поле | Стара стойност | Нова стойност |
|---|---|---|
| Подзаглавие | Житие на един четник |
|
| Формат | 1/32 84/108 |
|
| Теми | Екранизирано; Човек и бунт |
|
| Жанр | Исторически роман |
|
| Категория | ···················· Българска историческа проза |
|
| Номер | 941Б |
|
| Информация за автора | Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година[1] в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“. Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи, е изгубено и отделът е разпуснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“. |
|
| Източници | - bg.wikipedia.org Информация за автора |
|
| Печат | Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“, София 1969 |
|
| Дадена за набор/печат | 30. XI. 1968 |
|
| Излязла от печат | 30. IV. 1969 |
|
| Печатни коли | 24,25 |
|
| Издателски коли | 18,39 |
|
| Тираж | 13 000 |
|
| Поръчка | 38 |
|
| Цена | 1,71 |
1,71 лв. |
| Редактор | Давид Овадия |
|
| Художествен редактор | Тончо Тончев |
|
| Технически редактор | Катя Бижева |
|
| Художник | Иван Кирков |
|
| Коректор | Мери Керанкова |
debora
·
| Поле | Стара стойност | Нова стойност |
|---|---|---|
| Информация за автора | Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година[1] в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Културният отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“. Благосклонното отношение към културния отдел на вестника, в който работи, е изгубено и отделът е разпуснат. Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“. |
Свобода Бъчварова е родена в Горна Джумая, България, на 11 януари 1925 година в семейството на Тодор Ангелов — Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година — във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Свобода заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на петдесетте години Свобода Бъчварова се завръща в България и става журналистка в културния отдел на вестник „Работническо дело“. Този отдел на вестника, чиято душа е Свобода, се превръща в трибуна на новите идеи, на новото мислене, родено от „голямото размразяване“. След разпускането на отдела Свобода Бъчварова започва работа в киното като редактор. Времето, в което започва да се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино — седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век. Свобода Бъчварова се превръща в една от емблематичните личности за този културен ренесанс. Свобода Бъчварова е съсценаристка, заедно с режисьора Георги Дюлгеров и актьора Руси Чанев, на филма „Мера според мера“, основан на нейния роман „Литургия за Илинден“. |
| Има само сканове | 1 |
|
| Записът е непълен | 1 |