Вера Мутафчиева
Бивалици • книга втора

Записът е непълен. (липсва последна страница)

Автор
Вера Мутафчиева
Заглавие
Бивалици
Заглавие на том
книга втора
Тип
Мемоари/спомени
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Българска литература


Издател
Издателска къща „Анубис“
Град на издателя
София
Година на издаване
2001
Адрес на издателя
ПК 1124, ул. „Младен Павлов“ № 1
Печатница
ПК „Димитър Благоев“ АД — София

Носител
хартия
Брой страници
288
Подвързия
твърда
Цена
15,00 лв.

ISBN
954-426-424-8 (ч. II)

Анотация
Работното заглавие на тази, втората книга от „БИВАЛИЦИ“, беше „МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ“. Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието й; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—7955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа.
Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е.
Онези читатели, които познават книга I на „Бивалици“, ще останат недоволни от оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина снимки от периода. За разлика от преди и след.
Бележки
Книгата няма съдържание.

Въведено от
Еми
Завършено от
debora
Създадено на
Обновено на

Източници
- Български книжици
първо издание, 2001 год.; твърди корици; анотация
Връзки в Мрежата
Енциклопедии Книжарници
Промени
...

Корици 3