Из старата българска литература

Заглавие
Из старата българска литература
Други автори
Петър Динеков (предговор), Константин-Кирил, Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Евтимий Търновски, Монах Исая, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Поп Пейо, Матей Граматик, Методий Драганов, Йосиф Брадати
Тип
сборник
Език
български
Категория
Старобългарска литература
Теми
Стара българска литература

Редактор
Петър Динеков, Иванка Тодорова
Художник
Елена Маринчева
Художествен редактор
Виолета Кръстева
Коректор
Лиляна Пеева

Издател
Издателство „Български писател“
Град на издателя
София
Година на издаване
1977
Печатница
ДП „Вал. Андреев“ — гр. Перник

Носител
хартия
Литературна група
VI/41
Дадена за набор/печат
25.V.1977
Излязла от печат
30.XI.1977
Печатни коли
15
Издателски коли
12,60
Формат
32/84/108
Код / Тематичен номер
15 95373-21311/6010-21-77
Поръчка
137/1977
Издателски №
4232
Брой страници
240
Тираж
20 113
Подвързия
мека
Цена
0,40 лв.


Анотация
Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?… Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите — еврейския, гръцкия и латинския.“
Философът им отговори: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми — Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това. или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки със свои език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други…“
С тези думи и с още много други думи философът ги посрами. Остави ги и си замина.
--Из „Пространното житие на Кирил“
Съдържание
Основни черти на старата българска литература (предговор) — Петър Динеков — стр. 5
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ IX—XII в.
Първобългарски каменни надписи (X в.) — стр. 39
Константин-Кирил (IX в.)
        Молитва към Григорий Богослов — стр. 42
        Молитва преди отпътуване за Цариград — стр. 42
        Предсмъртна молитва — стр. 42
Методий (IX в.)
        Из канона в чест на Димитър Солунски — стр. 44
Климент Охридски (IX в.)
        Из живота на Кирил — стр. 45
        Из живота на Методий — стр. 65
Климент Охридски (IX—X в.)
        Похвално слово за Кирил — стр. 73
Константин Преславски (XI в.)
        Пролог към Учителното евангелие — стр. 77
        Азбучна молитва — стр. 78
Константин Преславски (IX в.) (Константин-Кирил) (IX в.)
        Проглас към евангелието — стр. 80
Неизвестен автор (X в.)
        Похвала на цар Симеон — стр. 84
Йоан Екзарх (IX в)
        Пролог към небеса — стр. 85
        Из Шестоднева (Пролог. За птиците. Симеоновият дворец) — стр. 86
Черноризец Храбър (IX—X в.)
        За азбуката — стр. 96
Презвитер Козма (X в.)
        Беседа против богомилите (За еретиците. За монасите) — стр. 99
Богомилски произведения
        Тайната книга — стр. 117
Неизвестен автор (XI—XII в.)
        Солунска легенда (Слово на Кирил Философ как покръсти българите) — стр. 124
Неизвестен автор (XI в.)
        Български апокрифен летопис — стр. 126
Повести и разкази
        Чудото с българина — стр. 132
        Из Александрията (Поход в Азия) — стр. 136
        (Смърт Александрова) — стр. 139
        Из „Варлаам и Йоасаф“ (Притча за еднорога) — стр. 142
        (Притча за тримата приятели) — стр. 143
Aпокрифи
        Ходене на Богородица по мъките — стр. 145
        Детство Исусово — стр. 152
        Из гадателните книги (Коледник) — стр. 157
        (Гръмник) — стр. 158
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ XIII — XIV в.
Неизвестен автор (XIII в.)
        Възобновяване на Българската патриаршия в 1235 г. — стр. 163
Евтимий Търновски (XIV в.)
        Из живота на Иван Рилски — стр. 165
Монах Исая (XIV в.)
        Разорение на Македония — стр. 176
Григорий Цамблак (XIV—XV в.)
        Патриарх Евтимий в Търново — стр. 178
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ XV — XVIII в.
Владислав Граматик (XV в.)
        Възобновяване на Рилския манастир и пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рила — стр. 195
Неизвестен автор (XV в.)
        Безименна българска хроника (XV в.) — стр. 206
Поп Пейо (XVI в.)
        Борба срещу насилствените помохамеданчвания в София (Из житието на Георги Нови Софийски) — стр. 214
Матей Граматик (XVI в.)
        Нови помохамеданчвания в София (Из житието на Никола Нови Софийски — стр. 220
Методий Драганов (XVII в.)
        Потурчване на Чепино — стр. 225
Йосиф Брадати (XVIII в.)
        Из дамаскинската книжнина. (За жените) — стр. 227
Бележки — стр. 229
Бележки
Забележки: 1. изд. 1968

Страница 4 е празна.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Източници
Забележки [1. изд. 1968], УДК -- COBISS
Връзки в Мрежата
Библиографии
...

Корици 2