Йежи Шчигел
Трънакът

Всичко започва от едно необикновено преживяване.
        В болничната стая лежи тринадесетгодишният Йежи и се мъчи да си спомни какво се е случило с него. Защо не вижда? Каква е тази тъмнина, която го обгражда от всички страни?
        Изведнъж през главата му минава страшна мисъл — очите. Нима е сляп и завинаги ще остане сляп? И тогава в паметта му възкръсва онзи страшен ден малко преди края на войната, когато край Висла избухна мината и го ослепи. Край Висла, там където бе прекарал толкова щастливи часове!
        А как беше чакал края на тази война, как се бе радвал, когато немците бягаха от Пулави, колко планове беше кроил за бъдещето!
        Сега всичко е свършено. Той вече никога няма да види дома, пред който някога го чакаше майка му, своята улица, синьото небе и потъналата в цветя градина, няма да тича с приятелите си, да се катери по дърветата, да се къпе в прохладните води на Висла. Тогава за какво ще живее? На кого е нужен вече?
        На съседното легло докарват едно умиращо момче на неговата възраст, ранено също от избухнала мина. Йежи решава да облекчи страданията му. Започва да му разказва най-различни истории и с радост забелязва, че момчето вече не мисли за себе си, а го слуша и му е някак си по-леко.
        И именно тогава, край леглото на това умиращо момче, у Йежи се заражда желанието да стане писател и със словото си да помага на хората в трудни моменти.
        Минават години на упорит труд. Йежи Шчигел завършва основно, след това средно образование, а после и Варшавския университет, като непрекъснато разширява своите познания в областта на езика и литературата.
        И ето, през 1953 г. се появяват първите му разкази, а по- късно и книгите: „Трънакът“, „Земя без слънце“, „Никога няма да те изоставя“ и „По неравния път“, по който полската телевизия подготвя телевизионни серии. Книгата му „Трънакът“ през 1981 г. бе преиздадена за седми път.
        Йежи Шчигел пише не само за младите читатели, но и за по-възрастните. Творчеството му за възрастни започва с книгата „Мълчание“, която е преведена на чужди езици, екранизирана е и съдържа много автобиографични елементи. А книгите: „Пътищата на отказа“, „Догарящите дървета“, „Сивите ръкавички“ и „Сън за брезовите обувчици“ разглеждат трудните проблеми, с които живее неспокойният съвременен човек.
        През 1976 г. Йежи Шчигел получава наградата на Председателя на Министерския съвет за цялостното си литературно творчество. През 1973 г. за книгата си „Никога няма да те изоставя“ получава Харцерската литературна награда. Тази книга е включена и в почетния списък на книгите, получили наградата X. К. Андерсен.
        Много години са минали от времето, когато тринадесетгодишният Йежи решава да стане писател, но той и досега, както тогава при леглото на умиращото момче, помага със словото си на хората.
Ани Божкова