Марко Ганчев
Смешна тъга
Промени

Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Подвързия
Мека
Категория
·········· Българска литература
Записът е непълен
1
Цена
7,00
Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Категория
·········· Българска литература
···················· Съвременна българска поезия
Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Сканирани страници
Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Информация за автора
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ПО ДАТИ

1932 — роден в с. Марча, дряновско. Баща Ганчо, шлосер във вагонната фабрика в Дряново, майка Мита, земеделска работничка в дребно лично стопанство.
1939 — постъпва ученик в първо отделение на основното училище в гр. Дряново.
1942 — отпечатват първото му стихотворение в столичното детско вестниче „Другарче“ на К.П.Домусчиев.
1946 — започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София.
1950 — завършва гимназия в гр. Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.
1950–1955 — студент, печата стихове във вестниците „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Стършел“, в литературни списания и сборници.
1955–1956 — след завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.
1957 — след едногодишната специализация в Албания е писател и журналист на свободна практика. Излиза първата му стихосбирка „Семената зреят“.
1958–1959 — коректор в издателство „Български писател“.
1960 — сключва брак със съпругата си Анка, която поема грижата за къщата и родилите се впоследствие двама сина и един внук.
1961 — редактор втора категория във вестник „Народна култура“.
1961–1968 — завеждащ културния отдел и член на редколегията на вестник „Стършел“.
1968–1971 — завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „Народна култура“.
1971 — изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин.
1971–1979 — редактор в отдел „Поезия“ на издателство „Народна култура“.
1979–1984 — редактор в сп. „Съвременник“.
1984–1989 — главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата Габрово.
1989, септември — започва да чете от България по радио „Свободна Европа“ два пъти седмично политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“.
1989, декември — главен редактор на вестник „Литературен фронт“.
1990–1991 — депутат от Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание, подписва новата конституция, заради което го изключват от СДС.
1991–1993 — главен редактор на вестник „Литературен форум“, бивш „Литературен фронт“.
1993–1999 — посланик на република България в република Беларус.
1999 — пенсионер, писател на свободна практика.

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
ПО ЖАНРОВЕ И ПО ДАТИ

Лирика

Семената зреят, 1957
Всички пътища и един от тях, 1965
Правото да бъдеш буден, 1966
Бягащо дърво, 1969
Неделно щастие, 1971
Мълчаливи сирени, 1977
Лирика, 1979
Голяма челяд, 1987

Сатира

Марсиански възторзи, 1960
Второ пришествие, 1964
Оправяне на света, 1967
Огледало за обратно виждане, 1975 и 1978
Драскотини, 1979 и 1984
Епиграми, 1979
Професия несъгласие, 1982
Избрани сатири, 1982
Ветерани на нищото, 1985
Нищо смешно, 1988
Къси съединения, 1989

За деца

Страшния Мъркот, стихотворения, 1971
Кое как се прави, стихотворения и приказки, 1973
Сбогом на таласъмите, приказки, 1974
По-малкият брат на крокодила, приказки, 1976
Кесия с пуканки, стихотворения, 1977
Книжка с бинокъл, стихотворения, 1978
Кълбовидна мълния, приказки, 1980
Големите и малките, стихотворения, 1980
Панчови песни, стихотворения, 1983
Имате ли гъдел, приказки, 1984
Изгубената кула, поеми, 1984
Чанта за утре, стихотворения, 1987
Таласъмът Хайде Холан, поеми, 1990

Есета

Опрощение и проклятие на измамата, 1990
Триумфалните арки към литературата, 1998
Лалугерът на двете системи, 1998
Моята реституция, неиздадени
Времето е нашенско, неиздадени

Стихотворни преводи

Песен на гордата болка, стихотворения и поеми от албанския поет Мигени, 1958
Избрани стихотворения от Ярослав Смеляков, 1965
Избрани стихотворения от Сергей Смирнов, 1966
Махабхарата. Рамаяна. Индийски епопеи, 1972 и 1981
Кесия с ум, старофренски фаблиа, 1976
Между две планини високи, албански народни песни, 1979
От корица до корица, стихове за деца от Вл.Маяковски, 1979
Макс и Мориц, стихотворения от Вилхелм Буш, 1983
Кое нещо е добро и кое е лошо от Вл.Маяковски, 1987
Цоп и Цап, стихотворения от Вилхелм Буш, 1988
Отмъщението на слона, стихотворения от Вилхелм Буш, 1992

По-важни отзиви за него

Борис Делчев. Неколцина от последния набор, сп. „Септември“ 1958, кн. 6
Александър Геров. Марко Ганчев, „Литературен фронт“, 1968, бр. 9
Крайо Краев. Творецът и нашето съвремие, в. „Кооперативно село“, 23 март 1969
Енчо Мутафов. Социално литературна поза и сатира, „Литературен фронт“, 10 април 1969
Атанас Свиленов. Поезия на делниците, сп. „Септември“ 1979, кн. 8
Румяна Узунова. Рицар на дама, неприятна във всяко отношение, „Литературен фронт“ 1976, бр. 12
Пантелей Зарев. Забележима сполука, в. „Пулс“ от 2 март 1976
Симеон Хаджикосев. Завоевание на сатиричната поезия, в. „Пулс“ от 15 януари 1980
Еми ·
Поле Стара стойност Нова стойност
№ в Моята библиотека
8627