Имануел Кант
Критика на способността за съждение

Промени

Познание; Теория

трактат

Предговор към българския превод…………………………………………………………….11
Критика на способността за съждение…………………………………………………….. 33
Предговор към първото издание от 1790 г…………………………………………………..35
Увод……………………………………………………………………………………………………………… 41
I. За делението на философията………………………………………….. 41
II. За областта на философията изобщо …………………………………….44
III. За критиката на способността за съждение като средство за свързване на двете части на философията в едно цяло………..47
IV. За способността за съждение като а priori законодателствуваща способност……………………………………………………………………….50
V. Принципът на формалната целесъобразност на природата с трансцендентален принцип на способността за съждение…. 52
VI. За свързването на чувството на удоволствие с понятието за целесъобразността на природата……………………………………………58
VII. За естетическата представа за целесъобразността на природата…………………………………………………………………………………………61
VIII. За логическата представа за целесъобразността на природата………………………………………………………………………………..65
IX. За свързването на законодателствата на разсъдъка и на разума чрез способността за съждение…………………………………….68
Подразделение на цялото съчинение…………………………………….73
Част първа
Критика на естетическата способност за съждение
Секция първа. Аналитика на естетическата способност за съждение
Книг а първа. Аналитика на красивото………………………………………..77
Първи момент на съждението на вкуса според качеството……………………….77
§ 1. Съждението на вкуса е естетическо………………………………………..77
§ 2. Удоволствието, което определя съждението на вкуса, е лишено от всякакъв интерес……………………………………………………………. 78
§ 3. Удоволствието от приятното е свързано с интерес………………..80
§ 4. Удоволствието от доброто е свързано с интерес……………………82
§ 5. Сравнение на триге специфично различни вида удоволствие…….84
Втори момент на съждението на вкуса, а именно според неговото количество………………………………………………………………………………… 86
§ 6. Красивото е това, което се представя без понятия като обект на всеобщо удоволствие………………………………………………………….86
§ 7. Сравнение на красивото с приятното и доброто посредством горепоменатия признак……………………………………………………………. 87
§ 8. Всеобщността на удоволствието се представя в едно съждение на вкуса само като субективно……………………………………………….89
§ 9. Изследване на въпроса, дали в съждението на вкуса чувството на удоволствие предхожда преценката на предмета или обратното…………………………………………………………………………………………… 93
Трети момент на съжденията на вкуса според отношението на целите, което е поставено за разглеждане в тях…………………………..96
§ 10. За целесъобразността изобщо ……………………………………………….96
§11. Съждението на вкуса няма в основата нищо освен формата на целесъобразността на един предмет (или на начина на представяне на същия)…………………………………………………….. 98
§ 12. Съждението на вкуса почива върху априорни основания…….99
§ 13. Чистото съждение на вкуса е независимо от привлекателност и емоция ……………………………………………………………………..100
§ 14. Пояснение с примери ………………………………………………………..101
§ 15. Съждението на вкуса с напълно независимо от понятието за съвършенството………………………………………………………………….105
§ 16. Съждението на вкуса, с което един предмет се обявява за красив при условието на едно определено понятие, не е чисто…108
§ 17. За идеала на красотата………………………………………………………..111
Четвърти момент на съждението на вкуса според модалността на удоволствието от предмета…………………………………………………116
§ 18. Какво е модалността на едно съждение на вкуса?……………… 116
§ 19. Субективната необходимост, която приписваме на съждението на вкуса, е обусловена……………………………………………..117
§ 20. Условието за необходимостта, която едно съждение на вкуса предполага, е идеята за едно общо чувство………………….. 118
§ 21. Дали може с основание да се предпоставя едно общо чувство……118
§ 22. Необходимостта на всеобщото съгласие, която се мисли в едно съждение на вкуса, е субективна необходимост, която
се представя като обективна при предпоставката на едно общо чувство ……………………………………………………………………………….. 119
Обща забележка към първата секция на аналитиката…………………………. 121
Книга втора. Аналитика на възвишеното……………………………………….125
§ 23. Преход от способността за преценка на красивото към тази за преценка на възвишеното………………………………………….. 125
§ 24. За подразделението на едно изследване на чувството за възвишеното ……………………………………………………………………………….. 128
А. За математически-възвишеното……………………………………………………………129
§ 25. Изясняване на името възвишено…………………………………………. 129
§ 26. За определянето на величината на природните нсша, което се изисква за идеята за възвишеното………………………………….. 133
§ 27. За качеството на удоволствието в преценката на възвишеното………………………………………………………………………………………… 140
Б. За динамически-възвишеното на природата……………………………………… 144
§ 28. За природата като сила ………………………………………………………..144
§ 29. За модалността на съждението върху възвишеното на природата………………………………………………………………………………………149
Обща забележка към експозицията на естетическите рефлектиращи съждения……………………………………………………………………………………….151
Дедукцията на чистите естетически съждения……………………………………… 166
§ 30. Дедукцията на естетическите съждения върху предметите на природата бива да бъде насочена не към това, което наричаме
в нея възвишено, а само към красивото…………………………166
§ 31. За метода на дедукцията на съжденията на вкуса…………….167
§ 32. Първа особеност на съждението на вкуса…………………………….169
§ 33. Втора особеност на съждението на вкуса…………………………….171
§ 34. Не е възможен никакъв обективен принцип на вкуса…………….173
§ 35. Принципът на вкуса е субективният принцип на способността за съждение изобщо………………………………………………………..175
§ 36. За задачата на една дедукция на съждението на вкуса…….176
§ 37. Какво собствено се твърди a priori за един предмет в едно съждение на вкуса…………………………………………………………………. 177
§ 38. Дедукция на съжденията на вкуса…………………………………….. 178
Забележка………………………………………………………………………………..179
§ 39. За съобщимостта на едно усещане………………………………………180
§ 40. За вкуса като един вид sensus communis…………………………….182
§ 41. За емпиричния интерес към красивото……………………………….186
§ 42. За интелектуалния интерес към красивото…………………………188
§ 43. За изкуството и зо бщ о ………………………………………………………….. 193
§ 44. За изящното изкуство………………………………………………………..195
§ 45. Изящното изкуство е изкуство, доколкото същевременно изглежда да е и п ри рода …………………………………………………….197
§ 46. Изящното изкуство е изкуство на гения……………………………198
§ 47. Разясняване и потвърждаване на горната дефиниция за гения…….199
§ 48. За отношението на гения към вкуса………………………………….. 202
§ 49. За способностите на духа, които съставляват геният……205
§ 50. За свързването на вкуса с гения в произведения на изящното изкуство……………………………………………………………………………………212
§ 51. За подразделението на изящните изкуства……………………….. 213
§ 52. За свързването на изящните изкуства в едно и също произведение……………………………………………………………………………………219
§ 53. Сравнение на естетическата стойност на изящните изкуства помежду и м …………………………………………………………………………… 220
§ 54. Забележка………………………………………………………………………………..225
Секция втора. Диалектиката на естетическата способност за съждение
§ 55………………………………………………………………………………………………….. 232
§ 56. Представяне на антиномията на вкуса………………………………. 233
§ 57. Разрешение на антиномията на вкуса………………………………. 234
Забележка I …………………………………………………………………………….237
Забележка II …………………………………………………………………………… 240
§ 58. За идеализма на целесъобразността на природата, както и на изкуството като единствен принцип на естетическата способност за съждение………………………………………………………………….243
§ 59. За красотата като символ на нравствеността………………. . 248
§ 60. Приложение. Върху учението за метода на вкуса………………252
Част втора
Критикана телеологическата способност за съждение
§ 61. За обективната целесъобразност на природата………………….257
Дял първи. Аналитика на телеологическата способност за съждение
§ 62. За обективната целесъобразност, която с чисто формална за разлика от материалната………………………………………………………. 260
§ 63. За относителната целесъобразност на приролата за разлика от вътрешната целесъобразност………………………………………….266
§ 64. За особения характер на нещата като природни цели…….268
§ 65. Нещата като природни цели са организирани същества…….271
§ 66. За принципа на преценката на вътрешната целесъобразност в организирани същества…………………………………………………… 276
§ 67. За принципа на телеологическата преценка върху природата изобщо като система на целите ………………………………………….278
§ 68. За принципа на телеологията като вътрешен принцип на науката за природата……………………………………………………………… 282
Дял втори. Диалектика на телеологическата способност за съждение
§ 69. Какво нещо е антиномия на способността за съждение?……..286
§ 70. Представяне на тази антиномия………………………………………….287
§ 71. Подготовка за решението на горната антиномия………………290
§ 72. За различните системи върху целесъобразността на природата………………………………………………………………………………………….291
§ 73. Никоя от горните системи не постига това, което твърди……294
§ 74. Причината за невъзможността да се третира догматично понятието за една техника на природата с необясиимостта на една природна цел…………………………………………………………………298
§ 75. Понятието за обективна целесъобразност на природата с критически принцип на разума за рефлектиращата способност за съждение………………………………………………………………….300
§ 76. Забележка………………………………………………………………………………..304
§ 77. За своеобразността на човешкия разсъдък, чрез която понятието за природна цел става възможно за нас……………………..309
§ 78. За съединяването на принципа на всеобщия механизъм на материята с телеологическия в техниката на природата…..315
Приложение
Учението за метода на телеологическата способност за съждение
§ 79. Дали телеологията трябва да се третира като принадлежаша
към учението за природата………………………………………………323
§ 80. За необходимото подчиняване на принципа на механизма под телеологическия в обяснението на едно нещо като природна цел……………………………………………………………………………..325
§ 81. За присъединяването на механизма към телеологическия принцип в обяснението на една природна цел като природен продукт…………………………………………………………………………….329
§ 82. За телеологическата система във външните отношения на организирани същества…………………………………………………………333
§ 83. За последната цел на природата като телеологическа система……………….338
§ 84. За крайната цел на съществуването на един свят, т. е. на самото творение………………………………………………………………………344
§ 85. За физикотеологията…………………………………………………………….346
§ 86. За етикотеологията……………………………………………………………..352
Забележка………………………………………………………………………………356
§ 87. За моралното доказателство за съществуването на бога………………….359
§ 88. Ограничение на валидността на моралното доказателство………………..365
Забележка………………………………………………………………………………371
§ 89. За ползата от моралния аргумент…………………………………….372
§ 90. За начина на признаване на едно съждение за истинно в едно телеологическо доказателство за съществуването на бога…..375
§ 91. За начина на признаване на едно съждение за истинно чрез практическа вяра………………………………………………………………….381
Обща забележка към телеологията………………………………………………………..390
Именен показалец…………………………………………………………………………405
Предметен показалец…………………………………………………………………….407

Превод и предговор — проф. д-р Цеко Торбов
Именен и предм. показалци

Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука.