Маркиз дьо Сад
Жюстин или Неволите на добродетелта
Промени

Silverkata ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Записът е непълен
1
Silverkata ·
Поле Стара стойност Нова стойност
Година на превод
1993 (не е указана)
Теми
Френска литература
Жанр
Философия
Анотация
източник Goodreads:

Маркиз дьо Сад — човекът, който даде името си на явлението садизъм. Романът, който Наполеон Бонапарт определя като един от най-гнусните, роден от най-извратеното въображение.

Маркиз дьо Сад (Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад) прекарва една трета от живота си зад решетките, благодарение на своите извратени перверзии и скандалните си творби. Терминът садизъм произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на ХІХ век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуално удоволствие, предизвикано от причиняване на болка или унижение. Той никога не приема, че прави нещо лошо и хвърля вината за престъпленията си върху предразсъдъците на обществото и своите врагове. Вкарван е в затвора от всеки политически режим, под който живеел — монархия, република и империя, тъй като никоя форма на управление не можела да толерира неговите провокации и изстъпления. По време на Френската революция той е освободен (1790 г.) и се включва дейно в обществения живот. Сад симпатизира на левицата и дори е избран за депутат в Народния конвент. После три години пак прекарва зад решетките — заради политическите си убеждения. И пак е освободен. Едва през 1801 г. маркизът е задържан доживотно — заради книгата му „Жюстин“.

Историята на Жюстин — едно младо момиче от благородно семейство, което внезапно остава сираче, но въпреки това се стреми да оцелее, изкарвайки прехраната си честно и следвайки стриктно моралните норми на католицизма. Но всички усилия се оказват напразни… Отвличането, изнасилването, фалшивите обвинения са само началото на предстоящите жестоки изпитания.

„Единственият път към сърцето на една жена минава през мъченията.“
— Маркиз дьо Сад
К
7987-5bfbd2f8e3d8b.jpg
Записът е непълен
1