Бивалици
• книга втора
Промени
debora
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Подвързия | твърда |
|
ISBN | 954-426-424-8 (ч. II) |
|
Тип | Мемоари/спомени |
|
Националност | българска |
|
Анотация | Работното заглавие на тази, втората книга от „БИВАЛИЦИ“, беше „МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ“. Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието й; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—7955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа. Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е. Онези читатели, които познават книга I на „Бивалици“, ще останат недоволни от оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина снимки от периода. За разлика от преди и след. |
|
Бележки | Книгата няма съдържание. |
|
Източници | - Български книжици първо издание, 2001 год.; твърди корици; анотация |
|
Има само сканове | 1 |
|
Причина защо е непълен | липства последна страница |
|
Печат | ПК „Димитър Благоев“ АД — София |
|
Поредност на изданието | първо |
|
Град на издателя | София |
|
Адрес на издателя | ПК 1124, ул. „Младен Павлов“ № 1 |
|
Цена | 15,00 лв. |
debora
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Причина защо е непълен | липства последна страница |
липсва последна страница |
Karel
·
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Анотация | Работното заглавие на тази, втората книга от „БИВАЛИЦИ“, беше „МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ“. Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието й; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—7955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа. Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е. Онези читатели, които познават книга I на „Бивалици“, ще останат недоволни от оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина снимки от периода. За разлика от преди и след. |
Работното заглавие на тази, втората книга от „БИВАЛИЦИ“, беше „МОИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ“. Не си остана с него, понеже би било некоректно спрямо класика, който го е съчинил. Освен това то не отговаря пълно на съдържанието й; университет, по-точно сбор разнообразни факултети, където учим и учим, явявайки се на изпити с нееднакъв успех, е целият ни живот, до последно. А книгата обема недълъг период и не една тема. Става дума за годините 1947—1955. Там протече ранното професионализиране на поколението, към което принадлежа. Нас ограмотяваха и изпитваха не толкова професорите ни, колкото преломното време, гъсто на събития и наглед банални случки, които — поставени в обществения контекст, — означаваха много за младите хора, расли и възпитавани в предишна среда, в друга етика и естетика. Така, формирахме се на границата между две времена, между за и против. Във всеки случай съвремието ни налагаше усилно да мислим, че дано вникнем и успеем да оперираме. Някои от нас успоредно работеха за хляба си и се стараеха да добият професия. Тоест, по брой нашите факултети се умножаваха, като фонът на усилията ни бе динамичен. Нека благодарим на съдбата, избрала вместо нас място и време за присъствието ни. Ако бихме проживели спокойно, осигурени, макар не охолни осем години, просто щеше да продължи до Бог знае кога първата ни младост в умствен смисъл. Иначе казано, смисъл не би имало. Пък ние го печелехме с всеки ден. Наблюдения, познание, изводи, които скатавахме и трупахме като чеиз за предстоящото ни съжителство с неясно число себеподобни и неподобни, и безподобни. Вълнуващо е. Онези читатели, които познават книга I на „Бивалици“, ще останат недоволни от оскъдните тук изображения. Ще им обясня защо: през посочените години на малцина е било до фото, а ние запълвахме мнозинството. Дори сама се зачудих, когато не открих вкъщи поне дузина снимки от периода. За разлика от преди и след. |