Обещанието на зората
			
		Промени
	
	
	
			
								
	Еми
				
	 · 	
			
			| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Преводач | Зорница Китинска | |
| Език, от който е преведено | френски | |
| Година на превод | 2014 | |
| Формат | 14×21,5 | |
| Подвързия | мека | мека със сгъвка | 
| Жанр | Съвременна проза (XX век) | |
| Категория | ···················· Биографии и автобиографии | |
| УДК | 840-312.6 | |
| ISBN | 978-954-8311-59-5 | |
| Националност | френска | |
| Бележки за изданието, от което е направен преводът | Romain Gary La Promesse de l'aube (1960) | |
| Анотация | Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. | |
| К | 10477-5d2a2db9b4d23.jpg | |
| ЗК | 10477-5d2a2db9b58d9.jpg | |
| Nb Scans | 0 | 8 | 
| Издателска поредица | Безкрайна проза | |
| Записът е непълен | 1 | |
| Печат | „Артграф“ — София | |
| Излязла от печат | декември 2014 | |
| Печатни коли | 23,25 | |
| Поредност на изданието | второ | |
| Град на издателя | Плевен | |
| Адрес на издателя | П.К. 1158, 5800, Плевен | |
| Цена | 18 лв. | |
| Редактор | Саня Табакова | |
| Оформление | Лъчезар Владимиров | 
								
	Еми
				
	 · 	
			
			| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Анотация | Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. | Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея… С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече… Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. „Обещанието на зората“ Ромен Гари определя като една от трите си автобиографични книги, писана, когато вече е на 45 години. Освен че я смята за нероманизирана, в нея той разкрива действително голямата роля на майка му в неговия живот. От целия текст струи много любов и неподражаемо чувство за хумор. За да се изправям срещу живота, винаги ми е било нужно женско присъствие, и крехко, и отдадено, мъничко покорно и признателно, та докато вземам, да чувствам, че давам, докато се облягам — че крепя. Чудя се откъде ли ми идва тази необичайна потребност. Не знам какво точно виждам в очите на животинките, но в погледа им има мълчалив зов, недоумение, въпрос, които ми напомнят нещо и ме разтърсват из основи. Между другото, нямам животни, защото се привързвам много лесно и като си направя сметката, по-добре да се привържа към Океана, той поне не умира бързо. Ако има нещо, което не обичам да правя, то е да отнемам надеждата на хората. Но в крайна сметка, истинската трагедия на Фауст не е, че е продал душата си на дявола. Истинската трагедия е, че няма дявол, който да купи душата ви. Няма купувач. | 
| Информация за автора | Роден в Русия през 1914 г., Ромен Гари пристига във Франция на четиринайсетгодишна възраст, където израства и учи. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Става кавалер на Почетния легион. След войната прави дипломатическа кариера в няколко страни, включително България, в посолството в София. Единствен носител два пъти на наградата „Гонкур“. Автор на 28 романа (под различни псевдоними), есета и мемоари, режисьор на два филма. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Книги от/за Ромен Гари в „Леге Артис“: Гари, Р. „Сияние на жена“ (2004, 2014) Гари, Р. „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (2005) Хюстън, Н. „Надгробен камък за Ромен Гари“ (2006) Гари, Р. „Птиците идват да умрат в Перу“ (2010) Гари, Р. „Лейди Л.“ (2010) Гари, Р. „Лиричните клоуни“ (2014) | 
| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Теми | Екранизирано | 
								
	Еми
				
	 · 	
			
			| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| № в Моята библиотека | 9570 |