Соломоновият пръстен
			
		Промени
	
	
	
			| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Преводач | Б. Антонов  | 
						|
| Език, от който е преведено | немски  | 
						|
| Година на превод | 1969 (не е указана)  | 
						|
| Формат | 59/84/16  | 
						|
| Теми | Природа и животни  | 
						|
| Жанр | Биология, биофизика, биохимия; Екология  | 
						|
| Категория | ·········· Научнопопулярна литература  | 
						|
| Номер | 59(023)  | 
						|
| Тип | научнопопулярен текст  | 
						|
| Националност | немска (не е указана)  | 
						|
| Бележки за изданието, от което е направен преводът | Konrad Lorenz Tierg schichten ER REDETE MIT DEM VIEH DEN VOEGIELN UND DEN FISCHEN (1949)  | 
						|
| Анотация | „C капано го фанааме“ — изрича питомната сива врана, завърнала се след дълго отсъствие отново у дома. Известният учен-зоопсихолог Конрад Лоренц няма нужда от тези обяснения — достатъчно му е да види осакатения й крак. Но както те, така и другите животни, отглеждани в дома на професора, сами разказват случките от своя живот. Заслугата на автора е, че той е превел тези истории за нас. И без магическия пръстен на цар Соломон Конрад Лоренц разбира езика на животните, разбира самите животни и ни ги показва такива, каквито те са в действителност. Неговият вълк е рицар, гълъбите и сърните съвсем не изглеждат толкова миролюбиви и дори рибите загубват „студенокръвието“ си, когато Лоренц разказва за тях. Езикът му е точен, без да бъде сух. Той се придържа към фактите, но ни кара и да се смеем заедно с него, И когато читателят обърне последната страница, ще му се да си вземе аквариум с рибки или кафез с птички в къщи, за да ги погледне с нови очи и нови разбирания, да ги погледне така, както ги е наблюдавал проф. Конрад Лоренц.  | 
						|
| Информация за автора | Конрад Лоренц е роден във Виена на седми ноември 1903 година. Щастлив ден за животните, птиците и рибите, защото от времето на на цар Соломон най-после се намери човек, който да разговаря с тях. Щастлив ден и за хората, които обичат или държат животни, защото могат да идат на весело и приятно училище при късния внук на царя. Всичко, което той пише, е вярно, всеки може да го провери при своята гъска вкъщи или при своето куче. За официалните и други сухи любопитства можем да съобщим: Конрад Лоренц се е хабилитирал през 1937 г. във Виенския университет, през 1940 г. е бил избран за редовен професор, а от 1950 — за ръководител на Научноизследователския институт по зоопсихология в Зеевизен. Преподавал е в Мюнстер, а от 1957 г. в Мюнхен. Конрад Лоренц носи брада и когато е сред природата, рядко носи обувки. Обича всичко, което шава, пърха и лети, всичко, което се движи на два и повече крака, всичко, което разваля покриви или гризе малки кръгчета от постелките. Конрад Лоренц разумно избягва големия град, защото неговият ненавременен мироглед е изграден от разбирания, почерпени от неподправената природа.  | 
						|
| Има само сканове | 1  | 
							|
| Записът е непълен | 1  | 
							|
| Печат | ДПК „Соян Добрев — Странджата“, Варна  | 
						|
| Дадена за набор/печат | 10.IV.1969 г.  | 
						|
| Подписана за печат | 11.VII.1969 г.  | 
						|
| Печатни коли | 11  | 
						|
| Издателски коли | 9,13  | 
						|
| Тираж | 10000+90  | 
						|
| Поредност на изданието | първо (не е указано)  | 
						|
| Код / Тематичен номер | 632  | 
						|
| Издателски № | 16400/III-4  | 
						|
| Цена | 0,96 лв.  | 
						|
| Редактор | Костадинка Владева  | 
						|
| Художествен редактор | Димитър Бакалов  | 
						|
| Технически редактор | Милка Иванова  | 
						|
| Художник | Димитър Балев  | 
						|
| Художник на илюстрациите | Конрад Лоренц  | 
						|
| Коректор | Мария Илчева  |