Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг
			
		Промени
	
	
	
			| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Година на превод | 2017  | 
							2016  | 
						
| Формат | 130×200  | 
							84/108/32  | 
						
| Категория |  Художествена литература  | 
							···················· Съвременни романи и повести  | 
						
| УДК | 839.7-31  | 
						|
| Бележки за изданието, от което е направен преводът | Fredrik Backman Och varje morgon blir vägen hem längre och längre, 2015  | 
						|
| Анотация | Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става. Ето я — приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време. Докато все още разполагаме с него. Благодаря ви, че отделихте на тази история своето.  | 
							Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може да ти липсва някой, който все още е тук, и как искам да обясня всичко това на децата си. И сега пускам думите си да си отидат, пък каквото ще да става. Ето я — приказката за страха и любовта, които през повечето време крачат редом, ръка за ръка. Приказка най-вече за самото време. Докато все още разполагаме с него.  | 
						
| С илюстрации | 1  | 
						|
| Nb Scans | 0  | 
							11  | 
						
| Бележки | Празни страници: 4, 64, 70, 72.  | 
						|
| Записът е непълен | 1  | 
							|
| Печат | Алианс Принт  | 
						|
| Излязла от печат | 01.2017  | 
						|
| Печатни коли | 4,5  | 
						|
| Издател | Сиела  | 
							Сиела Норма АД  | 
						
| Адрес на издателя | 1510 София, бул. Владимир Вазов № 9  | 
							бул. „Владимир Вазов“ №9, 1510  | 
						
| Поле | Стара стойност | Нова стойност | 
|---|---|---|
| Тип | новела  | 
							повест  | 
						
| Излязла от печат | 01.2017  | 
							януари 2017  | 
						
| № в Моята библиотека | 10807  |