Бях предупредена за Тристан Коул.
„Стой далеч от него“, казваха ми хората.
„Той е жесток.“
„Студен.“
„Повреден.“
Беше толкова лесно да осъдиш един човек заради миналото му — да погледнеш към Тристан и да видиш чудовище, но аз не можех да го направя. Трябваше да приема останките, които продължаваха да живеят в него, защото и в мен самата имаше такива.
И двамата бяхме празни.
И двамата търсехме нещо друго. Нещо повече.
И двамата искахме да съберем разбитите парчета от вчерашните ни дни.
Тогава може би щяхме да си спомним как да дишаме отново.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Brittainy C. Cherry
The Air He Breathes, 2015
(Elements #1)
