Иван Вазов
Съчинения • том 1

Автор
Иван Вазов
Заглавие
Съчинения
Заглавие на том
том 1
Подзаглавие
Стихотворения
Издателска поредица
Съчинения в четири тома №1
Тип
сборник, поезия
Език
български
Категория
Българска класика: поезия
Жанр
Поезия
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.), Сатира

Редактор
Лилия Кацкова
Художник
Владислав Паскалев
Художествен редактор
Магда Абазова
Технически редактор
Любен Петров
Коректор
Асен Браянов

Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1967
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“ — София

Носител
хартия
Литературна група
6/29
Дадена за набор/печат
30.XI.1966
Излязла от печат
25.II.1967
Печатни коли
35,13
Издателски коли
29,16
Формат
59/84/16
Номер
Б-1
Поръчка
56/1967
Брой страници
562
Тираж
17 100
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,15 лв.

УДК
886.7

Анотация
…Тъкмо преди 25 години, през един облачен ден на септемврия, в румънския град Браила един юноша, сиромашки облечен, с вид нерешителен, боязлив, се спираше със страхопочитание пред вратата на едно високо здание, над която врата се красуваше тоя надпис: „Българско книжовно дружество“.
И тоя беден и смутен момък, който се готвеше да влезе там, изглеждаше плахо и недоверчиво високата стена, голямата порта на тоя дом, магически действующия на него надпис и усещаше трескави тръпки, като човек, чийто живот зависеше от онова, което ще намери вътре, чиято съдба щеше да бъде решена след няколко минути. Да, защото тоя момък носеше в душата си една многогодишна, голяма жажда — да бъде поет — и в пазвата си — един голям ръкопис, един ръкопис със стихове…
Ръкописът ми се прие! Иска ли казване как щастлив, как пиян от радост и светли надежди излязох оттам! Оттогава станах писател.
Това беше преди 25 години, пак през тоя месец, и сладкият спомен на това велико за мене събитие сега се пробужда особено живо в душата ми заедно с изблик от най-гореща признателност. Нека кажа кому дължа тоя първи благотворен тласък, нека назова кои бяха първите ми великодушни насърчители — аз имам това право сега, имам и тоя дълг. Единият беше Васил Друмев — сега Високопреосвещений Климент, — който, при толкова светли качества, е и украшение на нашата литература; другият беше г. Васил Стоянов…
24. XI. 1895 година

Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласно училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас в Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безистемно четене на книги довърших — тъй да се рече — моето самообразование. Но в него остаха големи празнини… Записах стихове — зачиракувах в поезията — от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се зафана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр. винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни. От 1895 година, по-честит от Скитника Евреин — аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот в София. Но пак не потасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работях и изливах съдържанието на моята душа в песен.
Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкоз имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието ми и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, се вървях напред, защото „Стара планина, под чиито борове се родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали“.
Но да не хуля бога: 24 октомври т. г. чрез най-величавия начин ме обещети, той осветли с лучезно слънце облачното небе на моята късна есен.
София, 3 ноември 1920
Информация за автора
Иван Минчов Вазов (9 юли 1850 — 22 септември 1921) е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
Съдържание
ПРЯПОРЕЦ И ГУСЛА

Борът — стр. 7
Новонагласената гусла — стр. 10
Волентиринът — стр. 13
Пряпорец — стр. 16
Панагюрските въстаници — стр. 18
Свобода или смърт — стр. 20
„Радецки“ — стр. 22
Де е България? — стр. 26

ТЪГИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

На България — стр. 31
Политика — стр. 33
Дизраели — стр. 35
На лирата ми — стр. 37
Горко, пилци, вам! — стр. 39
Т. Каблешкову — стр. 41
Завърналий се доброволец от Сърбия — стр. 45
Подъл ли е българският народ — стр. 47
Боят при Гредетин — стр. 54
При Морава — стр. 56
Векът! — стр. 58
Русия — стр. 63
Полет — стр. 68
Пролет — стр. 71

ИЗБАВЛЕНИЕ

Топът заехтя! — стр. 75
Южнославянска солидарност — стр. 78
Разходка до Баняса — стр. 81
Черна гора — стр. 86
Здравствуйте, братушки! — стр. 90
Погребените солдати — стр. 92
Голгота — стр. 94
Не въздишай! — стр. 99
Падна Плевен! — стр. 101
Надей се, Българийо! — стр. 104

МАЙСКА КИТКА

Име — стр. 109
Сусана — стр. 111
Предпазване — стр. 113

По народни мотиви
        Крали Марко и пушката — стр. 115
        Либен и планина — стр. 119
        Майчин съвет — стр. 121
        Калинкин сън — стр. 122

ГУСЛА

На детето — стр. 125
Малини — стр. 130
Поет и вдъхновение — стр. 132
Старият книгопродавец — стр. 135
Апатията — стр. 138
На Ком — стр. 139
На балът — стр. 143
За любовта не говори — стр. 145
Сантиментална разходка по Европа — стр. 146
Епитафия — стр. 153
Практическият человек — стр. 154
Дипломираните — стр. 156

Епопея на забравените
        Левски — стр. 160
        Бенковски — стр. 167
        Кочо — стр. 171
        Паисий — стр. 177
        Братя Миладинови — стр. 182
        Раковски — стр. 187
        Опълченците на Шипка — стр. 190

Сатира
        Средство да нямаш врагове — стр. 194
        Светските условия — стр. 196

ПОЛЯ И ГОРИ

Отечество любезно, как хубаво си ти! — стр. 201
По райските долини — стр. 203
Преспа — стр. 205
Към природата — стр. 206
Майски вид — стр. 210
Вечерният час — стр. 213
Там! — стр. 215
Пред гумното — стр. 216
И често мисля аз печално — стр. 217
Българският език — стр. 218
Родното пепелище — стр. 220
Не се гаси туй, що не гасне! — стр. 222
Великата мисъл — стр. 224
Песента на синчеца — стр. 226
Възпоминания от Батак — стр. 227
Преградите на България — стр. 230
Линее нашто поколение — стр. 232
В минути на тъга и злъчка — стр. 234
Към свободата — стр. 235

ИТАЛИЯ

Фар — стр. 239
Ековете — стр. 240
Славянският звук — стр. 243
Що е душата на поета — стр. 244
Италия — стр. 245
Във Ватикан — стр. 247
Пред бюста на Торквато Тасо в Пинчио — стр. 249

Македонски сонети
        Орфеева лира — стр. 250
        Срещу Атон — стр. 251

Черното знаме — стр. 252

СЛИВНИЦА

Българският войник — стр. 257
Не, не ще се радвам кръвожадно — стр. 259
Само ти, солдатино чудесни — стр. 260
Новото гробище над Сливница — стр. 261
Свири нощната фъртуна — стр. 263
В окопа — стр. 265
Да се не опиваме безпечно — стр. 267

ЗВУКОВЕ

Поет
        Гете — стр. 271
Има тайни — стр. 273
Поезията — стр. 274
В чужбина
        Нова година — стр. 275
        Не съм борец — стр. 276
        Безсънна мисъл — стр. 277
        Скърбен си, поете — стр. 278
        Нощ — стр. 280
        Като пчели — стр. 281
        В изгнание — стр. 282
        На майка ми — стр. 284
        Когато си сам — стр. 286
        Есенни хали — стр. 288
        На кацналото на прозореца ми птиче — стр. 289
Дисонанси
        Тръносливката — стр. 291
Предпролетни сонети
        Витоша — стр. 295
        Поточето — стр. 296
        Полето — стр. 297
        Планински преспи — стр. 298
        Лястовичка — стр. 299
        Сутринта — стр. 300
Грозен вик — стр. 301
Не се отчайвай — стр. 302
Борецу — стр. 303
В лоното на Рила
        При Рилския манастир — стр. 304
        Нощ в манастиря — стр. 306
        Изгорялата гора — стр. 307
        Въз Кадиин връх — стр. 308
        В Илина река — стр. 309
        Като влазяхме в обятията на Рила 310
        Моите песни — стр. 311

СКИТНИШКИ ПЕСНИ

Моите песни — стр. 315
Изгнаници — стр. 316
„Той не умира“ — стр. 317
Планинци — стр. 319
Във всемира — стр. 320
„Елате ни вижте!“ — стр. 321
Беглец — стр. 323
По здрач — стр. 324
Екът на Лакатнишките скали — стр. 325
Каменният кръст — стр. 327
Клепалото бие — стр. 329
Трудът — стр. 331
Горска скитница — стр. 333
В нейните обятия — стр. 335
Цветя — стр. 336
Чети, говедарче! — стр. 338
Какво ми каза тя — стр. 340
Овчар македонец — стр. 342
Хайдути — стр. 344
Ямби — стр. 345

ПОД НАШЕТО НЕБЕ

Под нашето небе — стр. 353
Нивата — стр. 355
Чест, правда и свобода — стр. 357
България — стр. 359
Керванът — стр. 361
Двайсетий век — стр. 363
Трансваал — стр. 364
Напред! — стр. 367
Младувах — стр. 369
Любов трябва — стр. 371
Поету — стр. 373
Не съм се питал — стр. 374
Защото си поет — стр. 375
Височайшите — стр. 377
Горчиви песни
        Пустота — стр. 380
        Кипеж — стр. 382

ЛЕГЕНДИ ПРИ ЦАРЕВЕЦ

Свети Димитрий Чудотворец — стр. 387
Минарето — стр. 392

ПОД ГРЪМА НА ПОБЕДИТЕ

Ще умра скоро негли — стр. 401
Към бойните полета — стр. 402
Топовете — стр. 403
На Пиер Лоти — стр. 405
На чехите — стр. 407
Таз война — стр. 408
Народният учител — стр. 409
Самотникът в болницата — стр. 411
Нощ — стр. 414
Напрягаме мишци — стр. 415
Паметник на българската мощ — стр. 416
По бойните поля не бях — стр. 418
Утихнаха бранни полета — стр. 420
Буйните нивя — стр. 421
Моите песни — стр. 423

ПЕСНИ ЗА МАКЕДОНИЯ

Затуй ли бе това? — стр. 427
На кокичето — стр. 429
„Горко на победените!“ — стр. 431
О, песни! — стр. 433
Дъб — стр. 435
На кръста! — стр. 437
Световната война — стр. 438

НОВИ ЕКОВЕ

Пролог — стр. 443
Дивиш ме — стр. 444
Цветя — стр. 446

КАКВО ПЕЕ ПЛАНИНАТА

Зелено — стр. 451
Скитане — стр. 452
Славеите — стр. 453
Чубриките — стр. 454
Яр — стр. 455
Китка — стр. 456
Сън в планината — стр. 457
Водопадът плаче — стр. 458

ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА

Образи и видения
        Спомени, блянове тъжно-златисти — стр. 461
        Струни — стр. 462
        Люлека ми замириса — стр. 463
        Недопята песен — стр. 465
        Боровият лес — стр. 466
        Поет — стр. 467
        Паркът в есента — стр. 468
        Родната реч — стр. 469
        Плугът — стр. 470
        Заник слънце — стр. 471
        Жива история — стр. 472
        Есен — стр. 473
        Чужденец — стр. 474
        Не, не съм! — стр. 475
        Мечтание — стр. 476
        Съзерцание — стр. 477
        Снегът — стр. 478
        Привет! — стр. 479
        Моят път — стр. 480

Под Амбарица
        Нашето училище — стр. 481
        Дворът ни — стр. 482
        Гостната стая — стр. 484
        Носталгия — стр. 487
        Будните нощи — стр. 488
        Майка ми — стр. 490

Триндафилите
        Ти ме срещна — стр. 491
        Гората питаше — стр. 492
        Есен — стр. 493
        Зима — стр. 494
        Очите — стр. 495
        Славей — стр. 496
        Край поточето — стр. 497
        Ти молиш — стр. 498
        Белите хризантеми — стр. 499
        В планината — стр. 500
        В гняв жесток — стр. 501
        Под снежните коси — стр. 502
        Възпят блян — стр. 503

НЕ ЩЕ ЗАГИНЕ

Между погрома и мира
        Молба — стр. 507
        Надежда — стр. 508
Кулата — стр. 509
Да работим! — стр. 511

Грамада — стр. 513
Бележки
В съдържанието погрешно е указано, че „На кацналото на прозореца ми птиче“ е на стр. 290 и че „Цветя“ е на стр. 337.

Между страници 4 и 5 има вложка с портрет на автора.
Страници 6 и 552 са празни.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Източници
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. COBISS: УДК
2. Уикипедия: информация за автора
Връзки в Мрежата
Библиографии Енциклопедии
...

Корици 8

Сканирани страници 18