Иван Вазов
Съчинения • том 2

Автор
Иван Вазов
Заглавие
Съчинения
Заглавие на том
том 2
Подзаглавие
Повести и разкази
Издателска поредица
Съчинения в четири тома №2
Тип
сборник, разкази, повести
Език
български
Категория
Българска литература
Жанр
Класическа проза (XX век)
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)

Редактор
Тихомир Тихов
Художник
Владислав Паскалев
Художествен редактор
Магда Абазова
Технически редактор
Любен Петров
Коректор
Жулиета Койчева

Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1967
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“ — София

Носител
хартия
Литературна група
VI/26
Дадена за набор/печат
29.XI.1966
Излязла от печат
20.IV.1967
Печатни коли
33,75
Издателски коли
28,01
Формат
59/84/16
Номер
Б-3
Поръчка
57/1967
Брой страници
540
Тираж
17 100
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,08 лв.

УДК
886.7

Анотация
Животът в Олтеница, студен, неприветлив, скоро ми дотегна. Чичо ми, човек благороден, но сприхав и строг, постоянно ме гълчеше за моето нехайство и неспособност в търговията …
Аз не можах да търпя повече укорите на чича си и избягах една нощ с една гръцка гемия в Браила само с два минца в джеба, които беше ми оставил баща ми.
В Браила, без средства, безпомощен, немил-недраг, слязох в един хотел, който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, знаменосеца. Тая епоха от живота си аз описах много подробно в романа си „Немили-недраги“ и в „Хъшове“, гдето сам съм се изобразил под името на младия поет Бръчков. Няма какво ново да прибавя.

Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолимата душевна жажда да служа на истината и красотата. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот. В едни епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително, трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел-очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.
Аз получих награда преди днешната. И знаете ли какво бе тя?
Тя състоеше — извинете ме за тази нескромност — в ония хубави мигове, когато чувах старци да ми казват: „Синко, това, което ти писа, сякаш че го изтръгна из нашата душа“; когато срещах на улицата войници-отпускари — герои на 20 сражения — и те идеха да ми целуват ръката; аз чувах привет от пламенни младежи…
Информация за автора
Иван Минчов Вазов (9 юли 1850 — 22 септември 1921) е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.
Съдържание
ПОВЕСТИ
        Немили-недраги — стр. 9
        Чичовци — стр. 99
РАЗКАЗИ

Повести и разкази
1891 — 1893
        В Пирин — стр. 185
        Вълко на война — стр. 189
        Иде ли? — стр. 198
        Хаджи Ахил — стр. 205
        Кандидат за „Хамама“ — стр. 236
        Белимелецът — стр. 265
        Из кривините — стр. 295
        Gronde Maritza teinte de sang — стр. 302
        Една сцена — стр. 310
        Епитропът — стр. 316
        Пейзаж — стр. 327

Драски и шарки
1893—1895
        Една изгубена вечер — стр. 339
        Двете врати — стр. 344
        „Ново преселение“ — стр. 348
        Василица — стр. 355
        Учител по историята — стр. 360
        Наводнението — стр. 369
        Той е млад, здрав, интелигентен — стр. 373
        Изпросила — стр. 376
        „Травиата“ — стр. 382

Видено и чуто
1901
        Дядо Йоцо гледа — стр. 389
        Негостолюбиво село — стр. 400
        Даскалите — стр. 406

Пъстър свят
1902
        Една българка — стр. 437
        Павле Фертигът — стр. 450
        От оралото до урата — стр. 455
        Първите дни на свободата — стр. 459
        Изпъденият марш — стр. 470
        Урок — стр. 480
        Тъмен герой — стр. 483
        Сладкодумен гост на държавната трапеза — стр. 495

Утро в Банкя
1905
        При Ивана Гърбата — стр. 517
        Апостолът в премеждие — стр. 521
        Срещите ми с Любена Каравелов — стр. 526
        Чистият път — стр. 532
Бележки
Между страници 4 и 5 има вложка с портрет на автора.
Страници 6, 8 и 536 са празни.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Източници
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. COBISS: УДК
2. Уикипедия: информация за автора
Връзки в Мрежата
Библиографии Енциклопедии
...

Корици 8

Сканирани страници 13