Георгий Гулиа
Фараон Ехнатон

Романът на Георгий Гулиа обхваща само последния месец от живота на фараона. Само един месец от царуването на Ехнатон, този „велик реформатор“, „жесток деспот“, „налудничав епилептик“ и „най-умния мъж“ на епохата, с волевата и опитна царица Нефертити — превърнала се в символ на женска красота. Само един месец в древния град Ахетатон, но това е достатъчно, за да се разкрие сложният, многолик и напрегнат живот на някогашната египетска столица. И това Гулиа е постигнал чрез изграждането на изключително ярки образи от най-различни социални среди, които се врязват в паметта ни едновременно с колоритната си външност и с не по-малко колоритния си духовен облик.
Епохата на Ехнатон е изключително интересна и с изкуството си. Като фреските на древна гробница са живи и верни образите на Георгий Гулиа.

***

Времето и личността на Ехнатон привличат властно романописците от деня, когато през 1887 г. става ясно съдържанието на клинописните таблички, намерени край днешното египетско селце Тел ел Амарна. Оказало се, че това е дипломатическата поща на египетския фараон Аменхотеп IV, преименувал се в Ехнатон („угоден на Атон“, тоест на слънчевия диск), с подвластните му владетели в Азия. Благодарение на това откритие, както и на разкопките в ел Амарна, където била столицата на Древен Египет при царуването на Ехнатон, бе хвърлена обилна светлина върху епохата и личността на един от най-интересните египетски фараони, за когото дотогава се е знаело малко или почти нищо.