Пакт с дявола е поредният формиращ мит, от който Шмит прави този запомнящ се и тревожещ роман.
Младеж, на прага на самоубийството заради неудачния си жалък и анонимен живот, сключва договор с ексцентричен и жесток художник да остане жив, като в замяна позволи на художника да направи от него особена „дефигуративна“ (обезобразителна) творба… Животът на младия мъж се променя, като художествен обект той получава известност, слава и внимание за сметка на свободата си… Но човешкостта е силна; тя се изтръгва от затвора на безформеността, суетата, парите благодарение на една любов, разцъфтяла посред този жесток, абсурден, убиващ свят…
Информация за автора
Шмит, Ерик Еманюел е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса „Нощта на семействоВалон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани „Одет Тулмонд“ и „Оскар и розовата дама“. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи — „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“ са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). В България са поставяни и се играят пиесите „Посетителят“, „Енигматични вариации“, Развратникът", „Хотел между тояи оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, „Оскар и розовата дама“, „Дребни брачни престъпления“ и др.
Рекламни коментари
„Винаги може да очаквате изненади от Ерик-Еманюел Шмит, един автор, който се наслаждава да дава воля на въображението си и измисля луди истории и романи. (…) Достатъчно е да последвате идеите на автора, от които понякога ви настръхва косата. Отплатата в епилога си струва: поредният неочакван драматичен обрат. «Когато бях произведение на изкуството» е всъщност готически роман, изпълнен с лека сатира и сарказъм към съвременните нрави, подчинени на разюздаността и изкушението на парите. Вплетената любовна история действа като глътка свеж въздух в един иначе безмилостен сюжет. Колоритни герои, отлични социални отпратки… Какво повече може да се иска от този очарователен писател? Книгата със сигурност се числи към добрата литература, а Шмит към галерията на изобретателите в литературата.“ („Фигаро“, Ерик Оливие)
Бележки
Празни страници: 4 и 192/
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Eric-Emmanuel Schmitt
Lorsque j'étais une œuvre d'art, 2002
