Емилъ Зола
Човѣкътъ-звѣръ

В „Човекът звяр“ както във всички романи от „Ругон-Макарови“, се преплитат две основни идеи — едната из областта на наследствеността, а другата из съвременния живот, в случая из професията на железничарите и на магистратите.
        Колкото първата е мъглява и увлича автора в областта на неизучената още углавна антропология и психо-физиология, на „вродената престъпност“, толкоз втората е жива, наблюдавана и майсторски „документирана“.
        Ако, от една страна, читателят настръхва, отвратен, от толкоз неминуеми убийства и кръвопролития, замисляни и вършени изобщо от първичното сляпо начало, отъ човека-звяр, — от друга страна той е най-щедро възнаграден и ободрен от натуралистичното изобразяване на „средата“, в центъра на която стои мощната машина, описваният локомотив, творба на модерната техника и символ на човешкия налредък.
        Тоя поетичен образ на металическата героиня Лизонка някога даде повод на Анатол Франса да нарече Емил Зола „най-големият лирик на новото време“.