Димчо Велев Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов, 28 март 1887 — 2 октомври 1916) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други.
Съдържание
Тихата победа (предговор) — Стоян Каролев — стр. 5
СТИХОТВОРЕНИЯ
Отдих — стр. 35
Never more — стр. 36
„Отдавна е слънцето чуждо за мене“ — стр. 37
Утро — стр. 38
Светъл спомен — стр. 39
„И ето скръб крила над мен привежда“ — стр. 40
„В тъги родени, тъжни мрат“ — стр. 41
Златна пепел — стр. 42
Кръстопът на бъдещето — стр. 43
Писмо — стр. 44
Светла вяра — стр. 45
Грижа — стр. 46
Черна песен — стр. 47
„Разяжда гърдите ми кървава рана…“ — стр. 48
В тъмница — стр. 50
Спи градът — стр. 51
Молитва — стр. 53
„Ти смътно се мяркаш…“ — стр. 54
На Пенчо Славейков — стр. 56
Самотници — стр. 58
„Да се завърнеш в бащината къща…“ — стр. 59
„Аз искам да те помня все така…“ — стр. 60
Гора — стр. 62
Жъртвоприношение — стр. 64
Легенда за разблудната царкиня — стр. 66
Под сурдинка (цикъл) — стр. 73
„Като безумната закана…“ — стр. 73
„Изминал пътя през лъките…“ — стр. 74
„Назад, през сънища стъмени…“ — стр. 74
„Живях в заключени простори…“ — стр. 75
„Помниш ли, помниш ли…“ — стр. 78
Миг — стр. 80
Слънчогледи — стр. 82
Пловдив — стр. 83
На злото — стр. 85
„Ела и дай ми свойта радост ясна…“ — стр. 86
Прииждат, връщат се — стр. 87
Нощ към Солун — стр. 89
Старият бивак — стр. 91
Тиха победа — стр. 93
Един убит — стр. 96
Сиротна песен — стр. 98
Хумор и сатира — стр. 100
Криза — стр. 100
Мисли в мъглата — стр. 102
Разговор в кръчмата — стр. 104
Поет — стр. 106
Орден — стр. 107
