Уйлям Шекспир
Сонети

Автор
Уйлям Шекспир
Заглавие
Сонети
Тип
сборник
Националност
английска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Европейска средновековна и ренесансова литература
Жанр
Изповедна лирика, Любовна лирика, Медитативна лирика, Сонет
Теми
Идеи и идеали, Ренесанс, Ренесансова литература
Преводач
Борис Младенов — Young
Език, от който е преведено
английски
Година на превод
2019
Редактор
Адриана Димитрова
Издател
ИД ПРИНТ
Град на издателя
София
Година на издаване
2019
Печат
ИД ПРИНТ
Носител
хартия
Формат
14/70/100
Подвързия
твърда
Информация за автора
Борис Младенов / Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана).
След отбиване на военната си служба, завършва медицина във Висшия Медицински факултет, гр. София. Една година работи в Окръжна болница, гр. Михайловград и две години в Районна болница, гр. Берковица, след което в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Медицинска Академия, София.
От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия. Пенсионер е от 2013 година.
Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. До сега е издал стихосбирките: „Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“, Старчески напеви", „Вълнения“,
„Мисли надживяли вековете“ (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“, „Фамилно дърво“ (автобиографична проза). „Две сенки бяхме“, „Рапсодия в бяло“, „Дребни радости човешки“, „Мигове“ и „С лира и слушалка“ (сборна юбилейна).
Член е на Съюза на писателите лекари в България.
Племенник е по майчина линия на поета и народен представител Йосиф Петров.
Съдържание
Предговор…1
Пролог. Кой преводач би дръзнал да превежда…2
Сонети I-L:
Сонет I. Желаем хубостта да се множи…5
Сонет II. Четиресет обсади преживяло…6
Сонет III. Виж в огледало своя образ млад…7
Сонет IV. Красавецо, прахосваш своя чар…8
Сонет V. Минутите, със вещина създали…9
Сонет VI. Но нека зимата да не попари…10
Сонет VII. Когато сутрин в огнена позлата…11
Сонет VIII. Когато слушаш музика, защо ли…12
Сонет IX. От страх ли за вдовишките сълзи…13
Сонет X. О, засрами се. И недей отрича…14
Сонет XI. Старееш бързо ти, но и растеш…15
Сонет XII. Когато звън отчита часовете…16
Сонет XIII. О, нека си това, което си…17
Сонет XIV. Не мога по звездите да гадая…18
Сонет XV. Когато се размисля, всичко живо…19
Сонет XVI. Но ти защо със времето в двубой…20
Сонет XVII. Кой някой ден ще вярва в моя стих…21
Сонет XVIII. Дали със летен ден да те сравня…22
Сонет XIX. Лиши, о, време кралят-лъв от сила…23
Сонет XX. Лицето ти, естествено красиво…24
Сонет XXI. Не съм аз като тез, чиято лира…25
Сонет XXII. Лицето си съзра ли в огледало…26
Сонет XXIII. Като бездарен, слаб актьор на сцена…27
Сонет XXIV. Коато художник моето око…28
Сонет XXV. Онез, родени под звезда щастлива…29
Сонет XXVI. Царю на любовта ми, твой смирен…30
Сонет XXVII. След дълък път и тежък труд в леглото…31
Сонет XXVIII. Как бих могъл да бъда пак щастлив…32
Сонет XXIX. Когато от съдбата и света…33
Сонет XXX. Когато нощем свика паметта…34
Сонет XXXI. В сърцето ти туптят безброй сърца…35
Сонет XXXII. А ако някой ден ме надживееш…36
Сонет XXXIII. Видял съм сутрин, щом изгрей зората…37
Сонет XXXIV. Защо ли слънчев ден ми обеща…38
Сонет XXXV. За стореното вече не тъжи…39
Сонет XXXVI. Рабирам, няма как да бъдем двама…40
Сонет XXXVII. Тъй, както стар баща се наслаждава…41
Сонет XXXVIII. Как може музата ми да твърди…42
Сонет XXXIX. Как бих могъл да те възпея в стих…43
Сонет XL. Вземи ми, мили, всичките любими…44
Сонет XLI. Тез волни палавости младостта…45
Сонет XLII. Че тя е твоя, го понасям леко…46
Сонет XLIII. С очите нощем виждам по-добре…47
Сонет XLIV. Да беше мисъл тежката ми плът…48
Сонет XLV. Но въздухът е другата ми част…49
Сонет XLVI. Очите и сърцето ми се борят…50
Сонет XLVII. Сърцето ми с очите сключи мир…51
Сонет XLVIII. О, как грижливо, тръгвайки на път…52
Сонет XLIX. За този ден, ако го доживея…53
Сонет L. Пред мен се шири тежък дълъг път…54

Сонети LI–C:
Сонет LI. Тъй моята любов би извинила…55
Сонет LII. Не съм ли аз като скъперник стар…56
Сонет LIII. Кой знае от какво си сътворен…57
Сонет LIV.. О, касота! Ти дваж си по-красива…58
Сонет LV.. Ни мрамор, ни гранит над гробовете…59
Сонет LVI. Любов, пламни със нова сила в мен…60
Сонет LVII. Какво да правя като съм твой роб…61
Сонет LVIII. Да пази Бог! Твой роб от мен направи…62
Сонет LIX. Щом под небето нищо не е ново…63
Сонет LX. Като вълни на път към стръмен бряг…64
Сонет LXI. Ти ли поиска с твоя образ мил…65
Сонет LXII. Аз в себе си съм влюбен до уши…66
Сонет LXIII. За онзи ден, когато като мен…67
Сонет LXIV. Когато гледам всичко как руши…68
Сонет LXV. Щом бронз, гранит, море, земя безбрежна…69
Сонет LXVI. Зова смъртта от всичко отвратен…70
Сонет LXVII. Ах, той защо в кал трябва да живее…71
Сонет LXVIII. Той носи лик от дните отлетели…72
Сонет LXIX. Достъпното у теб за всеки взор…73
Сонет LXX. Това, че те винят, не те петни…74
Сонет LXXI. Недей тъжи, когато аз умра…75
Сонет LXXII. За да не обясняваш на света…76
Сонет LXXIII. Ти виждаш в мене онзи глух сезон…77
Сонет LXXIV. Бъди доволен! Щом смъртта в ареста…78
Сонет LXXV. Ти щедро храниш моя гладен взор…79
Сонет LXXVI. Защо в стиха ми няма нови трели…80
Сонет LXXVII. Ще видиш старостта си в огледало…81
Сонет LXXVIII. Тъй често своя муза те зовях…82
Сонет LXXIX. Когато с никого не те делях…83
Сонет LXXX. За теб когато пиша губя свяст…84
Сонет LXXXI. Ще пиша ли надгробната ти реч…85
Сонет LXXXII. Не си за музата ми женен ти…86
Сонет LXXXIII. За мен си винаги бил съвършен…87
Сонет LXXXIV. Кой би могъл във повече да каже…88
Сонет LXXXV. Безгласната ми муза деликатно…89
Сонет LXXXVI. Дали стихът ми горд, платна развял…90
Сонет LXXXVII. Прощавай! Твърде скъп си ми. Не мога…91
Сонет LXXXVIII. Когато всичко свърши между нас…92
Сонет LXXXIX. Ражкрий ми ти поне една черта…93
Сонет XC. Ако ще скъсаш, нека е сега…94
Сонет XCI. Един се хвали с ловкост, друг — с предци…95
Сонет XCII. Но няма как да ме оставиш ти…96
Сонет XCIII. Тъй ще живея с мисъл, че си верен…97
Сонет XCIV. Тоз, който има власт да наранява…98
Сонет XCV. О, как позора скриваш ти умело…99
Сонет XCVI. Един упреква твоя лек морал…100
Сонет XCVII. Как времето без теб бе дълга зима…101
Сонет XCVIII. Април дойде без теб с цветя и песни…102
Сонет XCIX. Упрекнах виолетката, от кой…103
Сонет C… Къде си музо, ти? Кому дължиш…104

Сонети CI-CLIV:
Сонет CI. О, блудна Музо, как ще обясниш…105
Сонет CII. Все тъй е крепка моята любов…106
Сонет CIII. Уви! Как ммузата ми обедня…107
Сонет CIV. Ти, друже, вечно млад ще си за мен…108
Сонет CV. Езичничество не е любовта ми…109
Сонет CVI. Когато стари хроники чета…110
Сонет CVII. Нито звездите, нито моят стих…111
Сонет CVIII. Какво ли мозъкът ми би ти дал…112
Сонет CIX. Изменник и лъжесц не ме зови…113
Сонет CX. Да, вярно е уви! Бях тук и там…114
Сонет CXI. О, прав си ти съдбата да кориш…115
Сонет CXII. С любов и милост ти изтри печата…116
Сонет CXIII. Откакто аз се разделих със теб…117
Сонет CXIV. Дали откакто ти ме короняса…118
Сонет CXV. О, лъгал съм се като писах аз…119
Сонет CXVI. Пред брака на две влюбени сърца…120
Сонет CXVII. Вини ме ти, че пак извърших грях…121
Сонет CXVIII. За да си подобриме апетита…122
Сонет CXIX. Дали че пих сълзите от сирена…123
Сонет CXX. Че беше груб, от полза е за мен…124
Сонет CXXI. О, по-добре е да си блудник, вместо…125
Сонет CXXII. Бележникът ти, мой безценен дар…126
Сонет CXXIII. Не, време! Не променяш нищо в мен…127
Сонет CXXIV. Да беше любовта ми се родила…128
Сонет CXXV. Какво ако се бях родил с права…129
Сонет CXXVI. О, мило ми момче, с младежка мощ…130
Сонет CXXVII. На времето била е чернотата…131
Сонет CXXVIII. Ти свириш. Музика си ти за мен…132
Сонет CXXIX. Прахосан срам за сметка на духа…133
Сонет CXXX. Очите ѝ не са слънца; с корали…134
Сонет CXXXI. О, мило тиранично същество…135
Сонет CXXXII. Очите ти обичам. Те в печал…136
Сонет CXXXIII. Бъди проклета! Ти нанесе рана…137
Сонет CXXXIV. Той твой е. Ти се вмъкна между нас…138
Сонет CXXXV. Ти имаш мен, Уил, от мен желана…139
Сонет CXXXVI. Ако душата с укор те попита…140
Сонет CXXXVII. Ти сляпа си любов! Слепиш и мен…141
Сонет CXXXVIII. Тя лъже, аз ѝ вярвам. Но все пак…142
Сонет CXXXIX. Не ме заставяй да те оправдавам…143
Сонет CXL. Бъди тъй мъдра, колкото си зла…144
Сонет CXLI. Не те обичат моите очи…145
Сонет CXLII. Ти мразиш моята любов и мен…146
Сонет CXLIII. Тъй както млада майка често гони…147
Сонет CXLIV. Две страсти за утеха и печал…148
Сонет CXLV…"Аз мразя…" — милите уста…149
Сонет CXLVI. Душа, ядро на мойта плът греховна…150
Сонет CXLVII. В любовна треска ден и нощ копнея…151
Сонет CXLVIII. Любов, какво с очите ми направи…152
Сонет CXLIX. Как може, о, жестока, да твърдиш…153
Сонет CL. О, откъде си взела тази сила…154
Сонет CLI. Тя няма съвест. Любовта е млада…155
Сонет CLII. Аз знам, че любовта ми е греховна…156
Сонет CLIII. Бог Купидон потънал в сън дълбок…157
Сонет CLIV. Веднъж детето-бог на любовта…158
Въведено от
Борислав
Създадено на
Обновено на
Промени

Корици 2