Анри Пози
Войната се връща…

Автор
Анри Пози
Заглавие
Войната се връща…
Тип
документалистика
Националност
френска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
второ
Категория
Документална проза
Жанр
Дневник, Документална проза, История, Мемоари, Пътепис
Преводач
не е указано
Език, от който е преведено
френски
Година на превод
1934
Редактор
Валентин Радев
Художник
Рачо Буров
Технически редактор
Владислав Михайлов
Коректор
Рангел Георгиев
Издател
„Планета — 7“
Град на издателя
София
Година на издаване
1992
Печат
Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Носител
хартия
Печатни коли
6,5
Издателски коли
6,97
Формат
60/84/16
Брой страници
104
Подвързия
мека
Цена
12 лв.
УДК
949.72.052, 949.72.053
Анотация
Из пътя той ми разказа своите приключения с комитаджиите на ВМРО.
— Идват ли още дотук?
— Хванахме последните преди три години близо до село Катзибегово. Четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета. Ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укрити и подпомогнати из пътя. Трябваха ни имената и адресите на техните приятели. Е, добре, вярвайте ми, господине, всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удар)! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. И на третия — те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но ни един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко. Имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорени въглища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово. Но много на лошо мирише… Тогава ненадейно изнамерих…
Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.
— Поставих всички съвсем голи тук в ъгъла и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг на всеки крак… На първия направих две изрязвания. Той проговори, когато взех отново бръснача… Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна.
— Ами двете жени? Умряха ли, без да признаят?
— Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта!… Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха като вълчици. Не можеше да се стои в стаята от миризма… После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един!
Разказ на сръбския полицейски инспектор Джаганетич в гр. Велес — Македония
Информация за автора
Анри Пози (1879–1946) произлиза от старо семейство на фрески протестанти. Майка му е англичанка, пряка наследница на благородническия род Хампден, дал на Англия видни политически личности, включително Оливър Кромуел. Журналистът Пози служи близо трийсет години на френските и английските разузнавателни служби на Балканите и в Централна Европа, в това число отговаря цели десет години за Балканските тайни служби към „Льо Тан“. По тази причина едва ли има по-достоверен източник за събитията, описани във „Войната се завръща“. Тя е насочена против грубото потъпкване на правата на народите от победителите и от безкритичната подкрепа, която Франция и Великобритания оказват на малките империалисти от областта — Чехия и най-вече Сърбия. Неговата основна критика е насочена срещу експанзионистично настроения Белград, покровителстван от Западна Европа, който тъпче правата на хървати и българи в Македония и така създава предпоставки за избухване на нов европейски конфликт. Цялата книга е страстен, донякъде патетичен призив към морала като неотменна част от международните отношения.
Веднага след излизането й от печат, книгата е забранена в Гърция и Югославия. Във френския печат е посрещната с мълчание или потоп от хули. Въпреки това за няколко месеца във Франция са продадени към 30 хиляди екземпляра, а още 10 хиляди са разпространени по цял свят. Два месеца след публикуването на книгата Върховния съд в Сърбия осъжда Пози задочно на 20 години принудителен труд, а „Бялата ръка“ — на смърт.
Сега книгата ни се струва донякъде наивна и „романтизирана“, но това, което никой не може да отрече, е честната позиция на автора и искреното му съчувствие към съдбата на хвърлените под тежък гнет хървати и българи.
Съдържание
Из предговор към прълво издание . . . 3
Към българския народ . . . 5
Предговор . . . 7
България и мирът . . . 19
Македонският въпрос . . . 43
. . . Обстановката . . . 43
. . . Населението . . . 44
. . . Проблемът . . . 47
Пред телените мрежи . . . 63
В долината на Вардара . . . 76
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Henri Pozzi
La Guerre revient... (1933)
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Източници
Приложените връзки в мрежата.
Връзки в Мрежата
Библиографии Книжарници
Чужди рафтове

Корици 4