Любомир Иванов, Нуша Иванова
Антарктика

Книгата предлага няколко нетрадиционни, взаимно допълващи се погледа към Антарктида. Традиционните обикновено са чисто научни — един на климатолога, друг на географа, на еколога, биолога, геолога, глациолога и т.н., като силно присъствие имат историческите дисциплини, занимаващи се с новата история на географските открития. Други възможни частни гледни точки предлага документалистиката — това са мемоари и свидетелства на хора, посетили Антарктида в едно или друго качество, от учения до журналиста и туриста.

Особеното на тази книга е, че дори когато се докосва до познати теми, тя ни казва нещо ново и го показва от неочакван ъгъл. Оригиналното гледище или пък комбинацията от гледища са възможни само ако авторът цели да осмисли Антарктида и нейното място на картата не просто като седми континент и най-голямо бяло петно върху земното кълбо, а като уникална база данни и своеобразна машина на времето, помагаща ни да проникнем в миналото на Земята и в бъдещето на човечеството. Книгата представя Антарктида като поле на сътрудничество между нациите. Няма по-глобализиран континент в един глобализиран свят, с всички проекции на геополитиката, геоикономиката и геоекологията; континент, в историята на чието откриване, опознаване и усвояване все още има забравени герои, сред които ще срещнем и учени, и военни, и прости морски труженици, тюленоловци, китоловци и риболовци. Антарктида също има своя Христофор Колумб, но като събирателна личност, като пъстра тълпа от хора с различна националност, някои от които несправедливо забравени.

Особеност на погледа на авторите е, че те притежават както систематичния подход на учения, така и емоционалната ангажираност на хора, които са отворили място за Антарктида в своята биография и жизнен свят. Затова партитурата на разказа е уникална комбинация от информативност, интелектуални обобщения и прогнози, както и лични свидетелства от първа ръка.

Допълнителен цвят на изданието създава богатият снимков и картографски материал, който прави читателя съпричастен и в някакъв смисъл присъстващ в многообразния свят на Антарктида.
За онези читатели, които искат да узнаят повече за Ледения континент, допълнителна ценност на изданието е богатата библиография, като повечето от цитираните издания са достъпни онлайн.

За българските читатели сигурно ще представляват интерес страниците, описващи българските следи върху Белия континент — българската база и нейните обитатели. Може би сърцето на мнозина ще трепне, когато открие върху картата проучените за пръв път и назовани с български имена кътчета на Антарктида. Тези следи са доказателство за откривателския дух и националното самочувствие на българина.
Книгата безспорно е една покана за пътешествие, но и за размисъл за бъдещето на света, както и за нашата съпричастност към това бъдеще.
        
За Антарктида знаят всички, но това е континентът, който не пълни с ежедневни новини телевизионните екрани, вестниците и интернета. В сравнение с останалия свят, който ври и кипи, в Антарктида като че ли всичко е спокойно. Затова и тя практически отсъства от всекидневния информационен свят на съвременния българин, американец, германец или японец. Книгата е опит да се компенсира това мълчание за Белия континент. А той може би има да ни каже нещо много важно за самите нас? Дали това не са някои предупреждения заедно с посланието Антарктида да бъде съхранена като поле за глобално сътрудничество, а не за егоистични национални амбиции? Нека чуем гласа на Ледения континент!