Стефан Кръстев
Змейова орис — възраждането на змея

Действието се развива след около три хиляди години в наши ширини.

Тази приказка е написана с кръв отдавна, много преди да ги има ръцете ми, които отново да я напишат с букви. Помнят я хилядолетните канари и гори, бойните полета и хумусът от пепел на опожарени при набези села. И в нея ще се случи това, което откакто има човеци, се е случвало и ще се случва, докато има човечество…
Какво знаем до сега?
В следствие на глобален катаклизъм, настъпил най-вероятно след биологична война, повече от половината човечество е онемяло. В технологично и културно отношение светът се е върнал с хиляди години назад. За разлика от науките, магията се е развила, което е логично.
Образували са се две различни класи: значимите (хората, запазили говорните си способности) и незначимите (тези, които нямат глас). Чрез мембраните (тайнствени растения, които пренасят на разстояние човешките гласове) значимите властват над незначимите. Неравноправието е проблем на всички. Проблем са и магьосниците, които народът мрази, понеже приема за символ на отминалата монархия, която е компрометирана и обвинена за всичко зло, което се случва.
Някъде в центъра на тези събития са Печалните планини, които сред Змейовите дървета крият една ужасяваща тайна.
Близо до тях е Крепостта на Княгините. Жени с изтръгнати и дарени на държавата души…
Оттук нататък започват главозамайващите приключения: на тяло, душа и дух. На емоции и копнежи, на идеи, мечове и брадви…