Накрая бе обзет от чувството, че Животът е гигантска и толкова невъзможно тежка раница, че му се стори безкрайно по-лесно да зареже целия си багаж тук, край пътя, и да прекрачи в тъмнината, макар че това означаваше да изгуби всичко.
На Арчи — в едното му ухо жужаха бившата му жена и роднините ѝ, а в другото клювкаше прахосмукачката — му се стори, че Краят е неизбежно близо. Нищо лично към Бог или когото и да било. Просто имаше чувството, че идва свършекът на света.
Той търпеливо оправи хувъра и изпрахосмучи хола с особена педантична категоричност, като завираше накрайника в най-труднодостъпните ъгълчета. Тържествено хвърли монета (ези — живот, тура — смърт) и не изпита нищо специално, когато се озова облещен срещу танцуващия лъв. Кротко откачи маркуча на хувъра, прибра го в един куфар и за последен път си тръгна от дома.
Ала смъртта не е проста работа. А самоубийството не може да бъде включено в списъка със задачите, които да отметнеш, докато жулиш оребрения тиган и подпираш крачето на дивана с тухла. Самоубийството е решението да не правиш, да неправиш; въздушна целувка, изпратена към забравата. Кой каквото ще да казва, самоубийството изисква кураж. То е за герои и светци, за най-тщеславните сред тщеславните. Арчи не беше от тях.
Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, „Бели зъби“ е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително.
„Бели зъби“ е носител на множество награди, сред които Whitebread за най-добър дебютен роман, отличието на Guardian за дебютна книга, James Tate Black Memorial Prize за художествена литература, Писателската награда на Общността за дебютна книга, наградата Betty Trask. Според списание Time е в стотицата най-добрите англоезични романи на ХХ век.
Информация за автора
Зейди Смит е родена на 25 октомври 1975 г. в Лондон, в семейството на Ивон Бейли от Ямайка и англичанина Харви Смит. Автор е на четири романа и множество разкази и есета, публикувани в престижни англоезични издания. Преподавател по творческо писане, лектор, редактор.
Зейди Смит живее между Ню Йорк и Лондон със съпруга си, писателя Ник Леърд, и двете им дъщери.
Рекламни коментари
„Автор с мощен потенциал.“
— The Times Literary Supplement
„След Мери Шели, която пише «Франкенщайн» на деветнайсетгодишна възраст, няма друг такъв изключителен дебют на начетена млада жена.“
— The Baltimore Sun
„Този ексцентричен роман прелива от оптимизъм по отношение на хората, по отношение на езика… Ентусиазмът на Зейди Смит е заразителен.“
— The Philadelphia Inquirer
„Като всички велики автори на комедии, Смит е напълно сериозна. Тя има какво да каже по някои големи въпроси, при това такива, които не са съвсем политически коректни за нейните герои, представители на различни културни общности… «Бели зъби» е жизнеутвърждаваща книга, при това по изцяло несантиментален начин.“
— Salon.com
„Много интелигентна и смешна книга, която се отличава със страст към идеите, към езика и казва много за трагикомедия на живота… Героите на Смит са неизменно истински; нейната жизнерадостна, простичка проза и проникновеното й разбиране на човешката природа превръщат романа в изключително четиво. Не само е много забавен, но е и пълнен с надежда.“
— Sunday Telegraph
„Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж.“
— The Times
„Разтърсващ и дързък дебютен роман, съизмерим с Пинчъновия V.“
— The Village Voice
„Бели зъби е нажежен до бяло дебют.“
— Vanity Fair
„Удивителен, безапелационен дебют, смешен и сериозен, писателският глас е първокласен и специфичен. «Бели зъби» ми достави наслада и ме впечатли. Удар в право в целта.“
— Салман Рушди
Съдържание
АРЧИ — 1974, 1945 г. — стр. 13
САМАД — 1984, 1857 г. — стр. 151
АЙРИ — 1990, 1907 г. — стр. 311
МАДЖИД, МИЛАТ И МАРКЪС — 1992, 1999 г. — стр. 479
Бележки
Празни страници: 8, 12 и 14
Бележки за изданието, от което е направен преводът
