Само онзи живее истински, който изживява съдбата си като тайна.
… И тогава, тогава всичко в мене се изпъна… аз бях обладан от мисълта да я унизя… от тая секунда виждах през роклята тялото й голо… от тая секунда аз заживях само с мисълта да я обладая, да изтръгна едно стенание от нейните стиснати устни, да почувствувам в сладострастието тая студена, тая надменна жена също като онзи, онзи другия, когото не познавах.
Съдържание
Писмо на една непозната…5
Огнена тайна…49
Амок…123
Страх…183
Двадесет и четири часа от живота на една жена…235