НА МАТИЛДА УРУТИЯ
Многообична моя сеньора, много страдах, докато напиша за теб тези лошо озаглавени сонети, които ми струваха много труд и болка, но радостта да ти ги поднеса е огромна като нива. Когато започвах, аз знаех добре, че поетите на всички времена, от пиетет към изящното, са влагали във всеки сонет рими, звучащи като накит, кристал или топовен гърмеж. Съвсем скромно аз създадох тези сонети от дърво, дадох им звука на това непрозрачно и чисто вещество и такива те трябва да стигнат до твоя слух. Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелно- сиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята любов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот.
октомври, 1959
Информация за автора
Пабло Неруда (Рикардо Рейес Басоалто) е роден на 12 юли 1904 г. е Чили. Приема псевдонима Неруда, повлиян от чешкия поет Ян Неруда. Първата му стихосбирка „Дрезгавина“ излиза през 1923 г. От 1927 г. започва дипломатическата му кариера. Посещава много страни по света. Два пъти е бил в България (1960 г. и 1962 г.). Неруда е с леви убеждения. Има три брака — последният му е с Матилда Урутия — жената на неговия живот.
През 1971 г. Пабло Неруда получава Нобелова награда за литература. На 23 септември 1933 г. умира от рак.
Рекламни коментари
Сто сонета за любовта разкриват един странен свят от светлина и мъдрост-диханието на една голяма любов!
Николай Христозов
В потока незатихващ на жените, във всички други търся само тебе…
Събираш всичко ти, а си една сред всички, и аз задъхан с тебе преминавам по цялата река на женското начало.
В истинската поезия има един аромат, един акцент, една искрица, която всеки може да долови. И нека това да подхрани зрънцето лудост, което всеки от нас носи…
А да живееш без това зрънце, е наистина безразсъдно.
Федерико Гарсия Лорка
Бележки за изданието, от което е направен преводът
