Антонио Скармета
Сънувах, че снегът гори

В белетристиката на младия писател Антонио Скармета действителността на днешно Чили е обективен център, макар и представяна с фрагменти от всекидневието. За него няма забранени ситуации, писателят разкрива фалша на моралните норми, притворството на еротичната тема, като бягство или изход от самотата, като естествен начин за преодоляване на житейските трудности.
„Сънувах, че снегът гори“ разглежда определен период от последните месеци на управлението на Блока на народното единство до деня на фашисткия военен преврат. Авторът ни представя синтезирана, динамична картина на живота в столицата, въвежда ни в един пансион в Сантяго — в един микрокосмос, в който е отразен бурният социално-политически процес, разкрива ни три съдби на герои, които търсят да се осъществят в хода на големите исторически промени.