Лагерът на леките жени
- Заглавие
- Лагерът на леките жени
- Издателска поредица
- Съвременна европейска проза
- Националност
- словашка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременни романи и повести
- Теми
- Екранизирано, Европейска литература
- Преводач
- Донка Нейчева
- Език, от който е преведено
- словашки
- Година на превод
- 2016
- Редактор
- Росица Ташева
- Редакционна колегия
- Раймонд Вагенщайн, Силвия Вагенщайн, Иглика Василева, Жечка Георгиева, Жанина Драгостинова, Росица Ташева
- Художник
- Стефан Касъров
- Технически редактор
- Симеон Айтов
- Коректор
- Мила Томанова
- Предпечатна подготовка
- „Ибис“
- Издател
- ИК „Колибри“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2016
- Адрес на издателя
- ул. „Иван Вазов“ №36
- Печат
- „Инвестпрес“
- Носител
- хартия
- Излязла от печат
- 15 юли 2016
- Печатни коли
- 22,50
- Формат
- 84×108/32
- Брой страници
- 360
- Подвързия
- мека
- Цена
- 19 лв.
- ISBN
- 978-619-150-821-1
- УДК
- 885.4-311.6
- Анотация
-
Лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив“ се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка — който си спомня „Един ден на Иван Денисович“, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки“; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите“ — който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм“, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже“, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!“. Дотук с приликите.
„Лагерът на леките жени“ е еротично-политическа пародийна гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация“, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж говори за тях с цялата си симпатия и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер“ да направи от тях „истински гражданки“. Опитите са неуспешни. Затова пък романът майсторски пресъздава трагикомизма на една репресивна институция, останала (да се надяваме) в миналото. По книгата е заснет филм през 1997 г. с режисьор Лако Халама. - Информация за автора
-
Словашкият писател Антон Балаж е роден през 1943 година, автор е на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Известен е предимно като майстор на романи, в които доминират обществено-политически събития, екологична проблематика и научно-техническата революция. Той е от авторите, които приемат напълно отговорно така наречената социална поръчка и цялото му творчество е насочено към разкриване не само на индивидуалния, но и на обществения му опит като журналист, главен редактор и активен гражданин.
Умението му на разказвач впечатлява успоредно с развитието на сюжета и сложната смяна на обстановката и времето. Прозаичните герои на Балаж притежават ясно изградена характерност, романите му — изключително фабулно майсторство, игрива и неочаквана композиция, в същото време умение и смелост да определят общественото зло в определената епоха. Книгите му „Оранжерийна Венера“ и „Хирургически Декамерон“ (и двете са филмирани) са посветени на обществени проблеми, но върхът на неговото писателско умение е романът „Лагерът на леките жени“, публикуван през 1993 (също филмиран), където в поетиката започва да доминира гротескното и фантастичното усещане на реалността.
През втората половина на 90-те години Антон Балаж включва нова тема в своето творчество: холокоста и словашката еврейска общност, главно съдбата на онези евреи, които са преживяли лагерите и се стремят да намерят нов смисъл в живота. - Съдържание
-
- С цепчица към бъдещето . . . 5
- Развращавали умовете, сега да пеят . . . 13
- Американско чистилище . . . 21
- Сексуалните утописти в настъпление . . . 28
- Работата е наш скъп гост . . . 37
- Танцьорка или агентка? . . . 49
- Камарджоба, или Долината на радостта . . . 57
- Тръгнал колорадски бръмбар… . . . 66
- Жифот без въпроси . . . 74
- Убедително телесно доказателство . . . 84
- Сама си го търсеше… . . . 93
- Ефектът на многоръкия Буда . . . 104
- Седмица на лагерната просвета . . . 116
- Типичен пролетарски инстинкт . . . 129
- Молитвена броеница в Илава, само че радостна . . . 141
- Голямото преживяване под престилката . . . 149
- В лампарницата не се претрепват от работа . . . 172
- Ударничката Манда мисли главно за това . . . 182
- Дуракът Съсел Съселович . . . 192
- Боже, какво невинно телце . . . 199
- Във Видрица страх и пустота . . . 208
- Бромова интрига . . . 217
- Шапката му снела, Пола Негри засрамила . . . 226
- Шевици и хайки . . . 234
- Назаретска тъмнина . . . 239
- Кокошки, цял чувал кокошки . . . 250
- Като стените на Йерихон . . . 263
- Лагерното ухо . . . 272
- Милиони бодове за Сталин . . . 281
- Руска рулетка . . . 293
- Лебеди с обувки от ’Бата’ . . . 305
- Плодовете на погрешната просвета . . . 317
- ’Пролетариатът никога не е смятал свободната любов за грях…’ . . . 326
- Свободните словашки майки . . . 334
- Големият ноемврийски мираж . . . 343
Бележка на преводача . . . 355
- С цепчица към бъдещето . . . 5
- Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Anton Baláž
Tabor padlych zien (2008) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Анотация; За автора - от сайта на издателя.
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии Книжарници
- Промени