Елена Понятовска
Дордето не се вижда, Иисусе мой!

Автор
Елена Понятовска
Заглавие
Дордето не се вижда, Иисусе мой!
Тип
роман
Националност
мексиканска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременни романи и повести
Теми
Латиноамериканска литература
Преводач
Николай Тодоров
Език, от който е преведено
испански
Година на превод
2018
Коректор
Олга Асенова
Предпечатна подготовка
Даниела Денчева
Издател
ИК „Гутенберг“
Град на издателя
София
Година на издаване
2018
Печат
Дайрект Сървисиз
Други полета
c/o Schavelzon Graham Agencia Literaria
Тази творба се публикува с подкрепата на Министерството на образованието, културата и спорта на Испания
Носител
хартия
Печатни коли
27,00
Формат
16/60/84
Брой страници
432
Подвързия
мека
Цена
18,00 лв.
ISBN
978-619-176-128-9
УДК
821.134.2(72)-31
Анотация

В Мексико се смята, че възрастните се смаляват, за да заемат по-малко място на земята, на която са живели тъй дълго… Може да се случи също с времето да станат свадливи или почти да откажат да споделят нещо — съкровеният свят на техните спомени постепенно се е превърнал в твърде скъпоценно настояще.
Гласът на авторката, която сега е връстничка на Хесуса Паланкарес, преливат един в друг, както се смесват историята и въображението. Двете заживяват в една къща на улица „Сур“ 94, горе, под самия покрив, където се оказва последното жилище на Хесуса и тя го нарежда с летви, тухли и парчета плат; макар да има котлон, прави на пода малко огнище и на един канап окачи своите фусти, които превръща в завеса — завеса с много плат, отделяща леглото от останалата част на крайно оскъдната стая; вижда се също дървена маса, която ѝ служи за гладене и за ядене; под един от по-късите крака на масата стои тухла, която я крепи; в един ъгъл са наредени
всички светии — същите, които се виждат и в предишния квартал — и сред тях стои светият Младенец от Аточа, със своя стрък светлоглава леуцена…
Гласът забравя, че реди изповед, но не губи страстната си връзка с живота. И все пак тъкмо от този дом, от който се процежда нов живот, струят неназовими болка и сила. Ден преди да си отиде, Хесуса нарежда: „Хвърлете ме на улицата, да ме изядат кучетата, не се занимавайте с мен, не искам да дължа нищо на никого“. И още: „Оставете ме на мира“ — това са думите, които напомнят че идва момент, в който човек страда тъй много, че не може да спре да страда и е способен от смъртния одър да откаже дори протегнатата приятелска ръка и избледнява мисълта за други времена…

Бележки

Страница 4 е празна

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Hasta no verte Jesús mío
Elena Poniatowska
© Alianza Editorial, S.A. Madrid, 2014

Въведено от
vesi_libra
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии Енциклопедии

Корици 2