Луиз Пени
Къщи от стъкло

В роман №13 от „Разследванията на инспектор Гамаш“ фаталните истини се сблъскват с тежки решения. Между трите бора на площада в идиличното селце се появява тъмна фигура, която вещае заплаха. И историята, която започва от черната й маска, стига до най-съкровените кътчета в човешкото сърце. Защото личната съвест може да е най-безмилостният съдник. И този път Арман Гамаш ще бъде изправен на съд.

Когато черната фигура се появява на площада в Трите бора, местните смятат, че е просто шега. Но скоро любопитството им преминава в страх. Черното нещо сякаш не принадлежи на този свят. Около него се отваря дупка, която изсмуква радостта и смеха. А то просто стои. Часове наред. Неподвижно. И гледа. В мига, в който го вижда, Арман Гамаш решава, че маскираният е преоблечен като Смъртта. Уви, дори с властта на новия си пост — главен комисар в Sûreté, Гамаш не може да направи нищо. До мига, в който Смъртта наистина не навестява селцето. Черната фигура изчезва, а на нейно място се появява труп.
Няколко месеца по-късно главният комисар е изправен на свидетелската банка в задушна съдебна зала в Монре­ал. Но делото за убийство е само част от много по-сложен процес. План, задействан от самия Гамаш и принудил го да пристъпи всеки закон, в който някога е вярвал. Целта е жизненоважна — и за Sûreté, и за жителите на Квебек. Въпросът е дали Гамаш ще успее да я постигне. Схемата, която е изградил, е тайна, невидима, естествена част от пейзажа наоколо — като къща от стъкло. Всяка грешна стъпка заплашва да я срути. А тогава Арман ще трябва да се изправи пред най-страшния съд — този на собствената си съвест.