Антон Дончев
Странният рицар на свещената книга • II част

Aз разглеждам романа „Странният рицар на Свещената книга“ като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно отричайки се и отричайки истините, върху които са се изградили и съществуват. Те не могат да се откажат от себе си, защото са убедени в правотата и в абсолютния смисъл на идеите, които изповядват и защитават. Средновековният човек, за разлика от модерния, е човек на идеите, на принципите и истините. Той живее повече с духа, отколкото с богатствата и жаждата за печалби. Затова и за него е особено важно и морално да докаже, че неговият принцип е верният и съдържа истината за създателя на доброто и злото и за това, как да се различават тези две съставки на земния мир. За да се докаже една истина и да се наложи като норма на живот, се впрягат усилията на много хора, на цели държави, империи и религиозни общности; лее се кръв и погиват хора. Най-силните аргументи са оръжията, войските, храбростта на войниците. Но не само!
Панко Анчев